Спецзащитата на лекарите се оказа елементарна PR акция

Шумно рекламираните от прокуратурата мерки за защита на лекарите едва ли ще доведат до превантивен ефект върху агресивните пациенти и до по-тежки наказания за биячите на медици. Ден след като главният прокурор Сотир Цацаров се срещна със здравния министър Николай Петров и лансира идеята специални дежурни прокурори да са на разположение при нападения на лекари, за да се ускори разследването и наказването на извършителите, стана ясно, че на практика почти нищо няма да се промени. 

Всъщност на лекарите от спешните центрове по места ще бъде раздаден телефонът на дежурния прокурор, показа проверка на "Сега". Ще бъдат определени и конкретни прокурори, които да разследват делата срещу медици. Те обаче няма да дежурят постоянно в прокуратурата, а просто такъв тип дела ще се разпределят само на тях. Специално обучение не се налага, тъй като тези посегателства не са сложни престъпления, обясниха от прокуратурата. 

Идеята е лекарите да могат да се свържат с прокурора при нападение. На практика така медиците ще могат да прескочат тел. 112, където само приемането на сигнала отнема няколко минути, а след това трябва да се чака предаването до полицията и прокуратурата. Това може да ускори започването на разследването. За да бъде арестуван биячът обаче, трябва да се викне полиция. 

Абсурдното е, че прокурорите вече ще инструктират жертвите как да се грижат за доказателствата за престъплението - нещо, което изобщо не е тяхна работа, а на полицията. "Целта на тази бърза връзка е не само получаването на информация, но и даването на указания от страна на прокурорите за максимално бързо запазване на доказателствата, докато дойде екип на разследване, за да можем бързо и с най-много доказателства да убедим съда, че лицето е виновно", обясни говорителката на Цацаров Румяна Арнаудова по БНТ във вторник. 

Нападателите може и да бъдат съдени по бързата процедура, но пак ще получават най-много условни присъди, а по-вероятно глоби, защото такъв е законът. В масовия случай по тези дела медицинските експертизи сочат, че от нападението няма разстройство на здравето, което пък дава възможност на съда да наложи условно наказание или глоба, обясниха от прокуратурата. 

"Наказанията са такива, каквито са определени в НК. Абсолютно задължително е, когато се причини лека телесна повреда, представляваща болка и страдание, макар и на медицински екип, ако са налице условията за освобождаване от наказателна отговорност, лицето да бъде санкционирано само с глоба", оправда се Арнаудова. 

В НК е записано, че при нанасянето на телесна повреда утежняващо вината обстоятелство е, ако пострадалият е полицай, магистрат, митнически служител, медицински специалист или др. При лека телесна повреда наказанието е от една до три години затвор или до пет години, ако има разстройство на здравето. Тъй като в повечето случаи такова не се констатира, обвинение се повдига по текста, предвиждащ по-лекото наказание, т.е. три години. Оттук идва и възможността нападателят да се размине с присъда и да бъде санкциониран само с глоба. Тригодишното наказание е сред условията да се стигне до освобождаване от наказателна отговорност. Другите са обвиняемият да няма предишни осъждания и вредите от престъплението да са възстановени. Замяната на присъда с глоба обаче не би трябвало да се приложи, когато извършителят е бил пиян или дрогиран. Това обаче не е пречка той да получи условна присъда. 

Според статистиката, цитирана от Цацаров, през 2014 г. са били образувани 5 досъдебни производства за посегателство срещу медицински специалисти, при които са осъдени четирима - 1 ефективно, 1 условно, 1 на пробация и 1 на глоба. През 2015 г. са образувани 4 досъдебни производства, осъдено е 1 лице - на глоба. През 2016 г. са образувани 2 досъдебни производства и са осъдени четирима - двама условно и на двама е наложена глоба. Според здравния министър за тази година са регистрирани 52 случая на форми на насилие над медицински екипи.

ПЕСИМИСТ

Здравното министерство може да даде на всеки лекар паникбутон, но това няма да помогне, каза зам.-министърът Мирослав Ненков пред БНТ. "Въпросът е, че паникбутонът няма да спре шамарите - ще ги спре бързата реакция на охранителните органи. Лесно може да се реализира идеята информацията от паникбутона да се предаде максимално бързо на полицията. Не можем да си представим какво е да отиваш на работа с ясното съзнание, че най-малко ще те напсуват 10 пъти. Не само че техниката е стара, но и лекарите попадат на нечовешка агресия", заяви той.

Източник: http://www.segabg.com

Видеа по темата

Facebook коментари

Коментари в сайта

Последни новини