Повече от 13 години този необикновен филм се прожектира по цял свят. Своето досегашно най-голямо признание той получава на фестивала за документални филми в Данциг, където са го гледали близо 800 души, което го прави най-посещавания филм на фестивала. „Един учител беше преместил своя учебен час в киното и смяташе, че учениците биха могли да научат тук повече, отколкото при него в час. Многобройни статии се появиха в местните и националните вестници, радиото в Данциг и местната телевизия също информираха. Зрителите бяха въодушевени и даваха многобройни интервюта, в които те споделяха своите особени впечатления и преживявания“, разказват организаторите от „Приятелски кръг Бруно Грьонинг“.
Какво обаче е толкова специално в този филм и какво е особеното за личността на Бруно Грьонинг?
Повече от 50 свидетели съобщават в лентата за техните необикновени преживявания с един мъж, за когото медиите пишат заглавия като: „Разумът ми не го проумява. Бруно Грьонинг лекува сакати, слепи, неми… " ( Süddeutsche Sonntagspost, 25.06.1949) Все едно къде се появявал Грьонинг, хората са се събирали заедно. Но не тълпи, търсещи сензации, а болни хора. Поразени от войната, отписани от лекарите, борещи се само за едно – да бъдат здрави, без болка и страдания. За много от тях той е бил последната надежда. И невероятното се случвало – пред очите на обществото хората захвърляли патерици, парализирани ставали от инвалидните колички, дори слепи можели отново да виждат. Необичайните съобщения за преживявания по това време излизали далеч извън темата изцеление. Скоро обаче се появили и сили, които застанали повече от скептично спрямо тези събития. Появили се и търговците. Нищо не останало неизпробвано, за да се възползват от дейността на Бруно Грьонинг или за да я предотвратят. Но без значение какво се предприема, Грьонинг неотклонно вървял по своя път: „Аз правя само това, което всеки трябва да прави, да помагам и отново да помагам. "
Филмът ще се прожектира в Асеновград на 7 октомври от 10: 30 ч. в Градска библиотека „Паисий Хилендарски“. Входът е свободен.