ПДИ съветва за удължаване срок на обсъждане на промените в Закона за личните данни

Да се удължи срока за обсъждане на промените и допълненията на Закона за защита на личните данни. Това гласи становището на Програма „Достъп до обществена информация“, изпратено до министъра на вътрешните работи Валентин Радев от изпълнителия директор на неправителствената организация д-р Гергана Жулева и ръководителя на правния й екип адв. Александър Кашъмов.

Проектът е свързан с новата регулаторна рамка на Европейския съюз за защитата на личните данни и Директива на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година. Той бе отворен за мнения от 30 април 2018 г. в правителствения Портал за обществени консултации с разписана мотивация от премиера Бойко Борисов. Срокът за общественото му обсъждане обаче беше даден в съкратен вариант от  14 дни, които на практика изтекоха на 14-ти май.

Според експертите от ПДИ големият обем на промените изисква тяхното обсъждане в пълния срок от 30 дни, съгласно Закона за нормативните актове проектите за нормативни актове, а не в предвидения съкратен сроков вариант, който се прилага по изключение. Мнението на "Достъп до информация" е, че в настоящия случай са предложени изменения на ЗЗЛД в обем от 38 страници, докато текстът на закона сега е 25 страници. Тоест, новите текстове надхвърлят значително обема на сега действащия закон, а се очаква заинтересованите да се запознаят и да представят бележки в съкратения срок. „С предложените изменения и допълнения се засягат правата и задълженията на над 7 млн. граждани и около 2 млн. юридически лица – търговци и юридически лица с нестопанска цел. Текстовете на изготвения проект засягат основни ценности на демократичното общество като правото на всеки да търси и получава информация, както и по-общо свобода на словото, адекватната защита на личните данни като част от личната сфера, свободната стопанска инициатива и др. Предвид изложеното смятаме за крайно недостатъчен съкратеният срок от 14 дни за обсъждане на предложените текстове. Смятаме за абсолютно необходимо за обществения интерес, качеството на проекта на закон и съхраняването на основните права срокът за обществено обсъждане да бъде продължен.“, посочват от ПДИ.

Друга от основните бележки, изразена в становището, е свързана с възможното препятстване на свободата на словото, гарантирана с Конституцията, в случаите на обработването на лични данни при журналистическо изразяване и достъпа до публични регистри. Трудната разбираемост на текстовете, опасността от възлагане на прекомерни тежести върху бизнеса и високите минимуми на санкциите са сред другите бележки на ПДИ.

От Програмата посочват като положителна стъпка отмяната на регистрационния режим за администраторите на лични данни, заложена в промените, експертите смятат и за необходимо обезпечаването на надзора на изпълнението на Регламента. Те обаче наблюдават и заложени проблеми в предложените разпоредби. И като пример дават предвидените изключително високи минимуми при административно- наказателната отговорност за нарушаване на Регламента. „В практиката до момента се установи, че съществуването на такива минимуми – в размер на 10 000 лв. е в състояние да елиминира малкия бизнес, както и да осъществява ролята на цензура по отношение на малките /особено регионалните/ медии. През годините е имало случаи на налагане на такива глоби, при които за публикуването на ЕГН на публична фигура в критична статия се налага глоба, която е равностойна на целия годишен оборот на фирмата.“, гласи още официалното мнение на  ПДИ. Затова, според Програмата трябва да се отдели внимание на баланса между правата, който следва да се прави в случаите на журналистическото изразяване и достъпа до обществена информация. 

Красимира Славова

Източник: Haskovo.NET

Видеа по темата

Facebook коментари

Коментари в сайта

Последни новини