Анализират костни тъкани на трипръсти коне, обитавали земите ни преди 7,5 милиона години

Анализ на костни тъкани разкрива информация за живота на трипръсти коне, обитавали нашите земи преди 7,5 милиона години. Това информират от Националния природонаучен музей при Българската академия на науките (НПМ-БАН) в своята фейсбук страница. 

Палеонтолози участваха в организирания виртуално Шести Международен симпозиум по палеохистология, състоял се от 22 до 24 март, с домакин град Пюн, Индия, на който представиха предварителни данни за костната хистология на два вида хипариони (трипръсти коне) – Cremohipparion mediterraneum и Hippotherium brachypus, открити в България. 

Изследваните фосили са намерени през 80-те години и понастоящем се съхраняват в Палеонтологичния музей “Димитър Ковачев” в Асеновград, филиал на НПМ-БАН. Скалите, в които са открити фосилите, са образувани по времето на късния миоцен (туролий), преди около 7,5 милиона години, когато районът е наподобявал африканска савана.

Учените са взели 12 костни проби от трети метакарпални кости (кости на дланта) и 11 проби от трети метатарзални кости (кости на ходилото), от които след стандартна обработка са изготвени микроскопски препарати. След техния анализ са установени по три възрастови групи в извадките от кости на Cremohipparion и Hippotherium, както следва: млади индивиди на по-малко от една година, подрастващи скелетно незрели животни и индивиди, достигнали скелетна зрялост. Наличните до момента данни показват, че вероятно по отношение на метакарпалите и метатарзалите, кремохипарионът е достигал скелетна зрялост след втората си година, а хипотериумът - след третата или четвъртата. Подобни разлики във възрастта на настъпване на скелетна зрялост при близкородствени животни говорят за различни стратегии на растеж, които обикновено са продиктувани от палеоекологията на животните и от особеностите на заобикалящата среда.

Изненадващо, хистологичните особености на две от изследваните кости, които по външни белези не могат да бъдат причислени към Cremohipparion или към Hippotherium, показват, че те вероятно принадлежат на трети вид трипръст кон обитавал Хаджидимово. Хипотезата за трети вид хипарион е представяна и преди във връзка с черепни останки с необичайна анатомия открити в находището.

Първоначалните данни са повече от обещаващи, а екипът на НПМ-БАН вече планира следващия етап от това изследване. Той ще включва анализ на костните тъкани на бедрени, пищялни, раменни и лъчеви кости на хипариони от Хаджидимово, както и на повече от две дузини хипарионови метаподии и кости от задния крайник от друго известно находище с късномиоценска възраст – Калиманци, посочват от музея.

Настоящата работа е финансирана от фондация “Карол Знание” чрез докторантска стипендия, спечелена от Владимир Николов (първи автор на доклада) и чрез Фонд “Научни изследвания” по проект “От динозаврите до най-ранните човешки предци: фундаментални проучвания на значими моменти от историята на фауната и миналото на човека”. Съавтори на доклада са гл. ас. Латинка Христова, международно признат експерт по хипарионите и проф. Николай Спасов, ръководител на проекта към ФНИ и научен ръководител на докторанта Владимир Николов, посочват от НПМ-БАН.

Резюме на представения доклад и PDF-версия на презентацията са свободно достъпни, допълват от музея.

Facebook коментари

Коментари в сайта

Още новини

Последни новини