Анализ: Колко страшен е Китай

Kогато Джо Байдън се срещне със Си Цзинпин в Сан Франциско тази седмица, залозите ще бъдат високи. Боевете в Близкия изток заплашват да се превърнат в поредна сцена за съперничеството между великите сили, като САЩ подкрепят Израел, а Китай заедно с Русия задълбочават връзките с Иран. В Южнокитайско море Пекин провокира филипинските кораби и пуска самолетите си опасно близо до американските. Следващата година ще тества китайско-американските отношения дори още повече. През януари кандидат, когото Пекин не харесва, може да спечели президентските избори в Тайван. През по-голямата част от годината пък надпреварата за Белия дом ще бъде доминирана от критики срещу Китай.

Антикитайският американски плам частично се дължи на корекция на предишното омаловажаване на икономическата, военна и идеологическа заплаха, която представлява автократичният гигант. Опасността от Китай е реална и има много области, в които администрацията на Байдън трябва да се изправи срещу комунистическото ръководство. Но съществува и риск американското възприятие за китайската сила да предизвика конфронтация и в най-лошия случай предотвратим иначе конфликт. И САЩ се нуждаят от трезва преценка не само за силните страни на Пекин, но и за слабостите му.

Какви са тези слабости? Сред най-малко познатите са военните недостатъци. След десетилетия на модернизация китайската армия е огромна, дори застрашителна. С 2 млн. военнослужещи и годишен бюджет от 225 млрд. долара това е най-голямата армия и военноморска сила в света, разполагаща със съществено количество ракети. До 2030 г. те могат да разполагат с 1000 ядрени бойни глави. Си Цзинпин иска да бъдат в състояние да нападнат Тайван до 2027 г., казват американски разузнавачи. Същевременно китайската армия излъчва силата си и в по-широк мащаб. Тя тормози китайските съседи в Южнокитайско море и влиза в спор с Индия. Има база в Африка и иска друга в Близкия изток.

Но ако се вгледаме по-отблизо, се появяват проблеми. Просмукана от десетилетия със съветска и след това с руска военна догма, китайската армия опитва да възприеме уроците от Украйна и да координира съвместни операции между службите, които биха били ключови за потенциалната успешна инвазия в Тайван. Набирането на нови военнослужещи е трудно. Въпреки усилията на филми като „Вълкът воин“ да възхваляват военната кариера, която обаче е с недостатъчно заплащане, китайската армия среща трудности в набирането на хора с професионални умения - от военни пилоти до инженери. Освен това тя няма почти никакъв опит в бойна обстановка - Си Цзинпин нарича това „болестта на мирното време“. Най-смъртоносното събитие през изминалите четири десетилетия бе избиването на собственото й цивилно население при площад „Тянанмън“ през 1989 г.

Въпреки че Китай извърши технологически скокове като свръхзвуковите ракети, неговият военноиндустриален комплекс изостава в области като моторите за самолети и кораби, както и все още разчита на някои машинни части от чужбина. Американското ембарго върху полупроводниците и различни компоненти може да затруднят наваксването. Същевременно въпреки безкрайните прочиствания на Си Цзинпин корупцията е огромна.
Зад китайските военни и икономически слабости стои един дълбок проблем - доминацията на авторитарната система на Си Цзинпин, която не позволява сериозен вътрешнополитически дебат.

Зад китайските военни и икономически слабости стои един дълбок проблем - доминацията на авторитарната система на Си Цзинпин, която не позволява сериозен вътрешнополитически дебат. В резултат процесът по вземането на решения се влошава. Икономическите технократи са заглушени от лоялистите. Смята се, че войниците прекарват една четвърт от времето си в политическо образование, като четат такива вдъхновяващи трудове като „Размислите на Си Цзинпин за заздравяването на армията“. Идеологията на китайския лидер е, че водената от него партия трябва да командва всичко по всяко време.

Персонализираното управление е лошо за Китай и заплашва останалия свят. Липсата на добри съвети може да доведе до грешни преценки от страна на Си Цзинпин, както направи Путин с Украйна. Но все пак той може да бъде възпрян от примера, че ако нападне Тайван, но не успее да го покори, може да изгуби властта си. Едно нещо е ясно - въпреки периодичните и добре дошли прояви на конструктивна дипломация, стремежът на Си Цзинпин да подкопае либералните ценности в глобален мащаб няма да изчезне.

Как трябва да отговорят САЩ? Разумно. Всяко прекомерно твърдо действие рискува да раздели американската мрежа от съюзи. И още по-лошо - прекалено бързо една американска военна ескалация може да доведе до ужасна война, ако Си Цзинпин я обърка с прелюдия към американска агресия.

Вместо това САЩ трябва да калибрират своята политика към Китай в дългосрочен план. По отношение на икономиката това означава отвореност, не изолация. За да запазят своето икономическо и технологично предимство, САЩ трябва да останат отворени за бизнеса, за разлика от Китай.

Във военен аспект американците трябва да търсят сдържане, но не и доминация. Администрацията на Байдън правилно продаде повече оръжие на Тайван, подсили позициите си в Азия и поднови отбранителните си съюзи там. Но САЩ трябва да избегнат ядрената надпревара. Отношенията с Китай изискват реалистична преценка на неговите възможности. Добрата новина е, че китайските слабости и грешките на Си Цзинпин дават на Запада време, за да се справи със заплахата, която Пекин представлява.

2023, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

 

Източник: capital

Видеа по темата

Facebook коментари

Коментари в сайта

Трябва да сте регистриран потребител за да можете да коментирате. Правилата - тук.
Последни новини