Китай се готви да стане военна суперсила в Тихия океан

Китай модернизира военноморския си флот. Строят се два самолетоносача с ядрен реактор - като възпиращ фактор срещу съседни държави, но и с цел да се изтласка американското военно присъствие в света.

Над остров Тайван е надвиснала опасност от война. Китайската народна република иска да си върне онова, което смята за свое и да присъедини „отцепническата провинция“, ако трябва и със силата на оръжието. В доклада си пред Националния народен конгрес китайският премиер Ли Цян потвърди твърдата воля на Пекин „решително да продължи политиката си за обединение на Китай“. Тази политика е част от „цялостната стратегия“ на правителството, добави той. И в предишни години тази формулировка неизменно е присъствала в отчетите на правителството. Но сега за първи път в нея липсваше словосъчетанието „по мирен начин“.

Според Пекин потенциалната заплаха се крие във факта, че Република Китай, както официално се нарича Тайван, получава гаранции за сигурност от САЩ. Според американски медии в момента в Тихия океан се намират пет американски самолетоносача. Политиците в Китай напоследък обичат да говорят за „мир и сигурност от двете страни на брега“. Много експерти обаче постепенно се убеждават, че вече не става дума само за Тайванския проток, а за Тихия океан като цяло.

Два самолетоносача на въоръжение и още два в процес на изграждане

За да контролира реално водите, за които претендира, Пекин ударно разширява своя все още слаб флот. Най-южната точка на Южнокитайско море се намира на около 2000 километра от континента. Сега Пекин очевидно е решен да разшири периметъра си на действие още повече - със своите самолетоносачи.

Сега китайските военноморски сили разполагат с два самолетоносача. Първият - „Ляонин“, наречен на провинцията в североизточната част на страната, където е бил ремонтиран, е купен от Украйна през 1998 г. чрез посредник от Макао за 20 млн. щатски долара. Първоначално бизнесменът е твърдял, че иска да построи плаващ хотел и казино, но през 2012 г. корабът е предаден на военните, след като е преустроен в самолетоносач.

Вторият кораб - „Шандун“ - също е кръстен на крайбрежна китайска провинция. Той е произведен в Китай и е почти пълно копие на „Ляонин“ – с незначителни подобрения. От 2019 година самолетоносачът кръстосва основно Южнокитайско море.

Самолетоносачът „Фудзиен“ още е в процес на изграждане    Снимка: Li Gang/Xinhua/AP/picture alliance

„Фудзиен“ в момента все още е на кил в корабостроителница в Шанхай. Подобно на двата си предшественика, той е с конвенционално задвижване. Очаква се самолетоносачът да влезе в експлоатация през 2025 година.

Според някои спекулации, освен „Фудзиен“, Китай строи и четвърти самолетоносач. „Не ми е известно да има някакви технически трудности с четвъртия самолетоносач“, потвърди косвено слуховете адмирал Юан Хуаджи пред репортерка от Хонконг в кулоарите на Националния народен конгрес. На въпрос дали самолетоносачът ще бъде задвижван от ядрен реактор, най-високопоставеният политически офицер в китайския флот отговори уклончиво: „Ще информираме обществеността своевременно."

Амбиции за модерен флот

Преди началото на Народния конгрес медиите в Хонконг и Тайван съобщиха едновременно, че в две корабостроителници се строят още два атомни самолетоносача. Всеки от тях имал по два ториеви реактора с разтопени соли, които произвеждат енергия чрез ядрено делене, се казва в информацията.

„Китай иска ясно да покаже силната си амбиция да защитава водите си с модерен флот“, казва Уан Фън от китайскоезичния вестник „Чайна Таймс“ в Тайпе, столицата на Тайван. Това е ефективна възпираща тактика след поредица от смъртоносни морски инциденти със съседни държави.

Това се потвърждава и от думите на адмирал Юан: „Ние строим самолетоносачи не за да се сравняваме със САЩ и със сигурност не за да воюваме със САЩ. Искаме да ги използваме за защита на нашия суверенитет и териториална цялост“.

За разлика от някои западни демокрации, правителствената ложа в китайския парламент е много комфортно място за представителите на изпълнителната власт. Там критични въпроси не им се задават. Правителственият курс и цялото държавно ръководство са аплодирани и приветствани от почти 3000 делегати. В залата ясно се усеща силната амбиция на Китай да се превърне в регионална военна суперсила.

Увеличаващи се военни разходи

През 2024 г. абсолютните военни разходи на Китай ще се увеличат със 7,2% в сравнение с предходната година и ще достигнат 215,5 млрд. евро. А ако икономиката постигне ръст от пет процента през настоящата година, перото за въоръжение в бюджета ще представлява 1,2 процента от брутния вътрешен продукт. Според Стокхолмския международен институт за изследване на мира (SIPRI) това поставя Китай на второ място в света по разходи за отбрана - веднага след САЩ.

Най-вече военноморският флот ще бъде разширен. Военните технологии са се променили драстично след края на Втората световна война, казва Чарлс Мартин-Шилдс от Германския институт за развитие. Благодарение на самолетоносачите с ядрени реактори „съвременният флот вече не се нуждае от острови, на които да се презарежда с гориво, за да контролира обширния Тих океан“.

Експертите смятат, че една от причините за нарастващото напрежение е предстоящото през май в Тайпе встъпване в длъжност на новоизбрания президент Лай Чинг-те, който е критично настроен спрямо Пекин. „По принцип нито Китай, нито САЩ са заинтересовани от военен конфликт“, твърди Хана Герс от Германското дружество за външна политика. „Лично аз смятам, че икономическите блокади са по-вероятни. Но също така знам, че тук се обсъждат всички възможни сценарии“.

Засега само в свои води

Китайските самолетоносачи все още плават в свои води. Но адмирал Юан вече намеква, че китайският флот скоро може да се насочи към далечни дестинации. „Самолетоносачите се строят тъкмо с тази цел“, потвърждава той.

Заради нападенията на йеменските хути срещу граждански кораби, търгоското корабоплаване в Червено море е ограничено в момента. А тези търговски маршрути са от стратегическо значение за енергийните доставки на Китай, припомня Уан Фън от „Чайна Таймс“. Китайската армия обаче все още не е в състояние да осигури защитата им по море, което е само още един аргумент в полза на модернизирането на военноморските сили: „В крайна сметка става въпрос за сигурността на държавата“, казва Уан.

 

Източник: http://www.dw.com

Facebook коментари

Коментари в сайта

Трябва да сте регистриран потребител за да можете да коментирате. Правилата - тук.
Последни новини