Време е да се признае. Някои цени скочиха с влизането на еврото. Не е приятно, но драма липсва. На втория месец след историческото събитие е време за оценка на последствията, която липсва поради изместване на общественото внимание към теми като „Петрохан“ и „ново правителство“.
Тази оценка за цените няма как да е пълна, ще се прави и в следващите месеци. Тя не е подчинена изцяло на официалната статистика, чиито данни се появяват със закъснение, а на лични наблюдения. Все пак, важни нейни щрихи са:
Скочиха цени умерено, предимно в сферата на услугите – по заведения, барове, фризьорски салони, атракциони, при дребни производства като тестени закуски, пакетирани стоки, ВиК и други ремонти. Това е чисто спекулативно повишение, психологически трик на търговеца – цените им така и така не са високи, леко мърдане ще се усети поносимо – защо да не ги мръднеш, след като няма да настане апокалипсис, а просто ще се сбъдне очакваното от всички повишение преди 1 януари.
Освен това клиентите на тези бизнеси е малко вероятно да се откажат – леко поскъпване на кафето няма да спре кафеджиите, при повреда на мивката не може да не извикаш майстор. Като цяло, в основата е именно „психологията на очакването“: клиентите знаят, че цени ще нараснат, надеждата е да е с малко – щом знаят и са готови да преглътнат малко, всеки продавач, според възможностите си, сбъдва въпросното малко.
Търговецът не може да бъде обвиняван. Няма човек на този свят, който не би вдигнал цената, когато насреща стои друг човек, готов да купи завишена стока. Поради това, и доколкото темата касае джоба на домакинствата, един съвет към тях: Ходете по-малко по кръчми! Пак са пълни. Правете го не като наказание срещу търговеца, а заради вашия си джоб - няма нищо по-тъпо от това да пиеш кафето или водката в заведение, вместо у дома, или пък да не ги купиш от магазина.
Повишени са и зеленчуците, плодовете. Но това са традиционните сезонни цени. Скочиха и някои държавни такси, анонсирани през есента – държавата не може да бъде оправдана, че го планира точно за 1 януари. Осезаемо се вдигна токът за някои бизнеси поради висока борсова цена, с очаквания да спадне по същата причина. Високите битови сметки нямат връзка с валутата, спорно е на високото потребление ли се държат или на „машинации“ на енергодружествата.
Както се вижда, „самото евро“ вдигна цени единствено поради прогнозируема психологическа причина – не много, за второстепенни услуги и стоки. По улиците е спокойно, магазините и заведенията не регистрират отлив. Като добавим и техническото справяне при огромния процес, картината обрисува една нормална, обичайна, понякога неприятна, но все пак спокойна, делнична картина. Еврото влезе с рискове и проблеми, но сред тях не е фактът, че колони български автомобили лятото пак ще се отправят за почивка в Гърция – еврото дори ще им помогне.
Предстоящото поскъпване на водата е решение на институциите, без връзка с еврото.
За спокойната среда допринася и случаен фактор като „Петрохан“. Той иззе вниманието на партии, медии, интернет потребители. Дори на „Възраждане“ – на старта на предизборна кампания, не ѝ остава време за цените. Изводът е, че общественият им прием не зависи единствено от самите тях, а и доколко напоително ще се „бистрят“. Темата препраща към манипулацията, пропагандата, политическата им и медийна употреба. Тя е друг анализ, обаче към този следва да се добави и една по специфична манипулация. Звучи така: „Държавата следи за скок на цените“. Държавата наистина следи – само си следи. Но темата е много по-дълбока. Държавата може да спира скок единствено на отделни търговци, и само при произвол и прах в очите. А следва ли въобще да го спира, е изключително дискусионно.
Да предположим, че аз продавам банички. Хората се тълпят на опашка при мен – според кое точно морално правило аз не мога вдигна цените на собствения си бизнес? Че нали съм го отворил не за благотворителност, а да печеля? И да няма опашки – кое правило би ми попречило да експериментирам с цената, дори с риск да фалирам? Нали всичко правя на база собствените капитали, отговорности?
Баничките не са жизнено необходимо стока, че да се изведе социален елемент. Всичко това е философията на свободния пазар. Но ако се опрем и на философията на непълно свободния пазар, ще видим, че цените може да се контролират само при наличен таван, процент за надценка и т.н. В България те липсват. На какво основание тогава няма да си вдигна баничките? Защото се нуждая от обосновка, както гласи Законът за еврото? Ми ето - всяка зима сметката за ток ми е по-висока от есента и лятото, вдигам баничките. Фасулска работа е да се обоснова... Което не значи, че няма да ме глобят. Може да ме глобят, но не защото съм направил нещо нередно. А защото органите отчитат дейност и не се тревожат, че с актовете само създават работа на съдилищата.
Защо тогава държавата обеща и се прави, че прилага мерки срещу цените? Ами защото населението това очаква да чуе. Двустранна демагогия.
Най-добрата новина е, че сме на път да преодолеем и този баир.
