България очевидно се надява да успее да внася природен газ от румънското находище „Нептун Дийп“ във водите на Черно море, стана ясно след среща на българския служебен енергиен министър Трайчо Трайков с румънския посланик у нас Бръндуша Йоана Предеску.
Да се приоритизират възможностите за реверсивни доставки на природен газ към България, с оглед очаквания добив от Черно море на до 8 млрд. куб. м. годишно, призовал Трайков Предеску. Той е изразил надежда блоковете, които България е дала за проучване, също да дадат положителни резултати. Преди дни обаче стана ясно, че и петият сондаж в находището в българските черноморски води – „Хан Аспарух“, което е в непоследствена близост до румънския терен, е сух и не е ясно дали търсенето ще продължи. Предстоят първи проучвания в друг блок в Черно море – „Хан Тервел"
Устойчивата инфраструктура за енергийната и транспортната свързаност е основен фактор за сигурни и конкурентни доставки на стоки и суровини в региона и от важно значение, е посочил още Трайков.
Той е отбелязал, че България напредва с разширението на газопреносната мрежа по направлението Рупча – Ветрино, част от Вертикалния газов коридор, което ще увеличи капацитета за пренос от 5 на 10 млрд. куб. м годишно в посока от Гърция през България до Румъния. Очаква се търговската експлоатация на коридора да започне през октомври 2026 г. с новата газова година.
Паралелно се финализират и регулаторни решения, които ще допринесат за по-конкурентни цени на бъдещите доставки. Страната ни пое стратегическа инициатива за срещи в София с CESEC координатора, американски партньори и регулатора, които дадоха тласък към по-конкурентни тарифи и по-ефективна работа на платформите за капацитет, припомня енергийният министър.
Но време на срещата са обсъдени и инициативите за подводния електрически кабел Азербайджан–Грузия–Румъния, както и възможностите България да се присъедини при определени условия. Всъщност още през юни 2026 г. българското служебно правителство взе решение включване на държавния „Български енергиен холдинг“ или негово дружество в този прект за пренос на енергията от възобновяеми източници от Азербайджан към Европа. Българското участие в проектната компания трябваше да е 20 процента със съакционери румънската CNTEE Transelectrica SA, азерската AzerEnerji JSC, грузинската Electrosystem и унгарската MVM.
Сега румънската страна е заявила готовност да подкрепи процеса. Дискутиран е и зеленият коридор Азербайджан–Грузия–Турция–България, чиито основни принципи вече са съгласувани. В него участник ще е „Електроенергийният системен оператор“.
Изграждането на трети мост над Дунав и развитието на проекта за магистрала, свързваща Гърция и Румъния през България, също са били обект на разговора между министър Трайков и посланик Предеску. Страната ни очаква ускоряване на работата по новия железопътен и автомобилен мост над река Дунав и достъпа му от двете страни - по 15 км в България и Румъния, за което има отпуснато европейско финансиране. Неколкократното спиране на процедурата от Румънската национална компания за магистрали и национални пътища CNAIR обаче доведе до забавяне, което бе обяснено с необходимостта да бъдат давани разяснения, поискани от участващите компании относно възложените обществени поръчки, посочват от енергийното ведомство.
Очаква се скоро да бъде избран изпълнител на предпроектното проучване за друг инфраструктурен проект от интерес за двете страни - лотът Велико Търново в посока магистрала „Марица“, информира министър Трайков. В регионален контекст при бъдещо разширяване на магистралата Александруполис – Констанца до украинската граница, този участък може да се окаже част от ключово трасе за следвоенното възстановяване на Украйна, подчерта още министърът.
