Българската петролна и газова асоциация (БПГА) предупреждава, че цените на горивата няма да се понижат до края на годината, а сигурността на доставките остава под риск заради напрежението в Близкия изток. Търговците предупреждават за възможен фалит на по‑малките бензиностанции и опасност малки населени места да останат без достъп до гориво. Но доколко тези предупреждения се опират на пазарната логика и доколко на стратегия за поддържане на изкуствено напрежение?
Собственици на обекти в сектора твърдят, че цените са достигнали нива, „които не сме виждали до момента“. Фактите обаче сочат друго. Справка в платформата Fuelo припомня, че в пика на кризата преди две-три години (през 2022 г.) цените в България надхвърлиха 3,50–3,60 лв. за литър (около 1,84 евро). Днес, при нива от 1,52 евро за бензин и 1,78 евро за дизел, горивото всъщност е по-евтино спрямо онези критични моменти.
Когато бизнесът плаши потребителите, че „утре ще е по-скъпо“, той често цели да стимулира потреблението в момент, когато оборотите спадат драстично (с около 20% спрямо миналата година). Психологическият натиск кара шофьорите да зареждат „догоре“ днес, страхувайки се от фалшивия призрак на предстоящ ценови шок.
Защо хлябът не поевтинява?
Връзката между петрола и цената на хляба разкрива дълбока икономическа ирония. През 2022 г., когато пшеницата достигна рекордни нива от близо 600 лв. за тон, един масов хляб се продаваше за около 1,50–1,80 лв. Днес зърното се търгува около 400 лв. за тон (с 30% по-евтино), но хлябът в магазина е поскъпнал с над 40%, достигайки 2,50 лв. и нагоре.
Търговците използват т.нар. „лепкави цени“ и глобалното напрежение като параван. Дори суровината да поевтинява, психозата около горивата позволява на производителите да „бетонират“ високите цени на храните. Потребителят е притиснат от два фронта – плашат го със скъп бензин, за да приеме безропотно поддържането на висока цена за насъщния.
Ролята на Китай
Въпреки опитите на местните лобита да ни убедят, че цените на горивата нямат таван, съществува мощен световен регулатор и това е Китай. Като най-голям вносител на петрол, Пекин няма да допусне барелът да поскъпне до нива (над 130–140 долара), които биха задушили неговата индустрия и износ.
Всеки път, когато цената премине границата на икономическа поносимост, Китай свива потреблението си и използва огромните си стратегически резерви, което автоматично охлажда световния пазар. Освен това Пекин е ключов търговски партньор на големите производители в Близкия изток и упражнява огромен натиск за стабилност на доставките. Тази глобална икономическа спирачка прави сценариите за безкрайно поскъпване практически невъзможни.
Докато шофьорите стават по-предпазливи, а екскурзиите намаляват, става ясно, че истинският риск в България не е липсата на петрол, а целенасоченият натиск върху джоба на гражданите. Исканията за премахване на биодизела и намаляване на ДДС са лобистки инструменти, често прикрити зад загриженост за „малките населени места“. В свят, в който глобалните сили не позволяват неограничен растеж на цените, локалните опити за всяване на паника остават основно маркетингов ход за спасяване на затихващи печалби.
