•     Над 750 000 души с ТЕЛК получават помощи и над 500 000 души - инвалидни пенсии
•     Реформите в последните години ускориха ТЕЛК решенията и направиха произтичащата от тях подкрепа финансово по-адекватна и достъпна за повече хора.
•     В резултат за три години разходите за инвалидни пенсии са скочили с над 40%, тези за месечни помощи за хората с увреждания със 73%, а за услугата личен асистент – със 186%.
•     Все още медицинската диагноза отключва социални права, без да се отчита достатъчно реалната трудоспособност.   

Над 750 000 души в България получават социални помощи по линия на ТЕЛК, а над 500 000 – инвалидни пенсии, като и двата потока нарастват устойчиво през последните години. Бюджетните разходи, свързани с ТЕЛК решенията, вече достигат близо 7.5 млрд. лева (3.83 млрд. евро) и растат с двуцифрени и трицифрени темпове спрямо 2022 г. Тази динамика поставя под въпрос дългосрочната устойчивост на социалната система и изтласква на дневен ред дебата за ефективността на медицинската експертиза като вход към широк набор от социални плащания. "Горещият картоф" ТЕЛК се очертава като сериозно предизвикателство пред новата власт, която още преди да встъпи в длъжност направи заявка за нов дълг за пенсии и социални разходи.

Всеки втори нов пенсионер е с инвалидна пенсия

Данните на НОИ показват трайна тенденция към ръст на инвалидните пенсии в България – както по брой получатели, така и като дял от новоотпуснатите пенсии. През 2025 г. пенсия за инвалидност поради общо заболяване получават 484 250 души с над 50% намалена работоспособност. Още 56 248 получават социална пенсия за инвалидност, за която не се изисква трудов стаж и се отпуска на хора с над 71% трайно намалена работоспособност, които не получават друг вид пенсия. Така общият брой на хората с инвалидна пенсия надхвърля 540 000 души.

През 2025 г. са отпуснати 50 710 нови пенсии за осигурителен стаж и възраст, което е 51.8% от всички новоотпуснати лични пенсии. В същото време 41 031 души са получили инвалидна пенсия поради общо заболяване, а още 4963 – социална пенсия за инвалидност. Това означава, че почти всеки втори нов пенсионер е с инвалидна пенсия. За сравнение през 2022 г. новоотпуснатите инвалидни пенсии са били 24 149, или 29.7%.

Ръст бележат и разходите. През 2025 г. средствата за инвалидни пенсии поради общо заболяване достигат 4.6 млрд. лева, а заедно със социалните пенсии за инвалидност – близо 5 млрд. лева. През 2022 г. тези разходи са били около 3.5 млрд. лева, което означава увеличение с приблизително 1.5 млрд. лева за три години, т.е. разходите са скочили с над 40%.

Нараства и средният размер на изплащаните суми. Средната инвалидна пенсия поради общо заболяване се увеличава от 593 лева през 2022 г. до 709.87 лева през 2025 г., или с близо 120 лева. Така средната инвалидна пенсия вече достига около 68.2% от средната пенсия за осигурителен стаж и възраст, която през 2025 г. е 1041 лева. Социалната пенсия за инвалидност също нараства – от 387 лева през 2022 г. до 567.37 лева през 2025 г., като остава значително по-ниска от останалите видове пенсии.

Разходите за помощи на хора с ТЕЛК растат 5 пъти по-бързо от получателите

Между 2022 и 2026 г. линията на бедност, използвана като базов параметър за изчисляване на месечните помощи за хора с увреждания, нараства с 85% – от 413 лв. до 764 лв. (390.63 евро.) През същия период броят на получателите на тези помощи се увеличава с около 15.5% от 651 976 на 752 955, докато годишните разходи за този вид подпомагане се повишават със 73%, достигайки 858 млн. лв. през 2025 г, сочат данните на Агенцията за социално подпомагане (АСП), предоставени на Mediapool.

Освен това хората с увреждания имат право и на целеви помощи за покупка на автомобил, приспособяване на жилище, балнеолечение и рехабилитационни услуги и наем на общинско жилище. Броят ползватели на този вид помощи обаче е нисък – около 8248 души и разходите за тях не представляват съществено бреме за бюджета- около 5.8 млн. лева за 2025 г.

Месечните и целевите помощи се отпускат въз основа на индивидуална оценка на потребностите, която се извършва по настоящ адрес на човека с увреждане от специализиран отдел в дирекциите "Социално подпомагане" към Агенцията за социално подпомагане.

Данните като цяло показват, че основният двигател на ръста на разходите за помощи, свързани с ТЕЛК е, индексацията спрямо линията на бедност, а не толкова скок в броя на правоимащите.

Обвързването на социалните помощи с линията на бедност, нейното съществено повишение в последните години и разширения обхват на правоимащите отразяват предприетата през 2023 г. реформа при социалните помощи. Тя е част от реформите в Плана за възстановяване и устойчивост и цели намаляване на бедността чрез увеличаване размера на помощите и разширяване на достъпа до тях и в този смисъл нарастващите разходите за тях са в голяма степен очаквани.

Скок при личната помощ: 74% повече ползватели, 186% ръст на разходите

Освен на пенсии и помощи хората с най-тежки увреждания имат право на личен асистент по Закона за личната помощ. На личните асистенти се заплаща според положените часове грижи, като часовата ставка е обвързана с минималната работна заплата и затова нарастването ѝ през последните години води до увеличение и на възнагражденията на личните асистенти. От 1 януари 2026 г. минимална работна заплата в страната е в размер на 1 213 лв. (620.20 eвро) и часовата ставка за положен труд по механизма за лична помощ възлиза на 10.23 лв. или 5.24 евро.

За периода 2022–2025 г. средномесечният брой ползватели на личен асистент нараства с около 74.5% – от 43 534 до 75 970 души, като делът на децата е между 15–17%. През 2026 г. личен асистент ползват 82 878 души средномесечно, от които 12 893 са деца, сочат данните на АСП.

Същевременно публичните разходи за личен асистент нарастват от 439.4 млн. лв. през 2022 г. до 1.26 млрд. лв. през 2025 г., което представлява увеличение от близо 186%. Както вече казахме, разходите за час труд на личния асистент са обвързани с минималната работна заплата, която в периода 2022-2026 г. се е увеличила със 71%. Същевременно има индикации и за съществуващи злоупотреби с този вид помощ, като бяха изнесени данни за случаи на лични асистенти, които не живеят в един град с ползвателя на помощта, което изисква повишен контрол.

Към разходите, свързани с ТЕЛК трябва да се добавят още помощите за отглеждане на дете с трайно увреждане, каквито към 2025 се изплащат за 28 146 деца и са на стойност близо 240 млн. лева. Отделно перо в бюджета на НЗОК са помощните средства за хора с увреждания на стойност 55 млн. лева. Тези разходи обаче са фокусирани към най-уязвимите с най-тежки увреждания и представляват малък дял от общия разход, генериран вследствие на ТЕЛК решенията.

Близо 250 000 ползват безплатна винетка

Хората с над 50% намалена работоспособност според решение на ТЕЛК са освободени от заплащане на винетна такса за един лек автомобил. По данни на Агенцията за социално подпомагане броят на безплатните електронни винетки расте стабилно с около 11% за периода 2022–2025 г.

За 2025 г. безплатните винетки са 246 хиляди или около 10% от продадените годишни винетки в страната, сочи анализ на Института за пазарна икономика. Ако разгледаме броя на безплатните винетки отнесен към населението се вижда ясен превес на помощта в Северна България и в западните погранични райони. Важно е да се отбележи, че безплатните винетки се предоставят на всички желаещи с над 50% неработоспособност според ТЕЛК без значение от типа на увреждането, т.е. дали е свързано с физически затруднения. Разпределението по диагнози показва ясно доминиране на сърдечно-съдови заболявания и хронични метаболитни състояния като диабет. Тези почти четвърт милион безплатни винетки струват на бюджета над 12.2 млн. евро за година.

Така в крайна сметка свързаните с решения на ТЕЛК разходи за пенсии, помощи и услуги вече достигат 7.5 млрд. лева (3.83 млрд. евро) и нарастват с бързи темпове в последните години. 

Бум на ТЕЛК на фона на епидемия от хронични заболявания

През 2025 г. в България са издадени рекордните 270 982 ТЕЛК решения – най-високият брой за последните години. До неотдавна годишно се издаваха под 200 000 решения, макар че сравнението с 2021 и 2022 г. не е коректно заради автоматичното удължаване на сроковете за преосвидетелстване по време на пандемията.

Ръстът на хората с ТЕЛК се дължи на комбинация от административни, демографски и здравни фактори. След реформата в медицинската експертиза процесът по освидетелстване беше значително ускорен – заявленията вече се разпределят електронно и на случаен принцип, оценката се извършва по документи, а броят на ТЕЛК комисиите беше удвоен. Това ускори процеса, намали възможностите за корупция, но също така доведе и до множество грешки, което се потвърждава от големия брой обжалвани и отменени решения на ТЕЛК.

Паралелно с това застаряването на населението и масовото разпространение на хронични заболявания сред хората над 55 години водят до увеличение на освидетелстваните.

Сред най-честите диагнози, за които се издават ТЕЛК решения, са:

•     сърдечно-съдови заболявания,
•     диабет,
•     астма
•     заболявания на опорно-двигателния апарат.

Сегашният модел на медицинска експертиза позволява освидетелстване на база хронично заболяване, дори когато то не води пряко до невъзможност за работа или до реална загуба на доход. Получаването на ТЕЛК решение обаче дава достъп до пенсии, социални помощи и редица други облекчения, което допълнително увеличава интереса към системата.

Сред най-честите заболявания, довели до освидетелстване през 2025 г., са инсултите – 11 780 души са получили ТЕЛК след прекаран инсулт. Следват сърдечна недостатъчност (9307 души), диабет с неврологични усложнения (8450), параноидна шизофрения (6797), стар инфаркт на миокарда (6727), хипертонично сърце (5737) и стенокардия (5690 случая). Хиляди решения са издадени и заради ортопедични импланти, рак на млечната жлеза и астма.

Данните от Националната здравно-информационна система очертават още по-тревожна картина за здравето на населението. Към 2026 г. над 1.13 млн. души в България са диагностицирани с исхемична болест на сърцето, а само през 2025 г. новите случаи са 139 159. Най-засегнати остават хората между 55 и 85 години.

Само през 2025 г. са регистрирани 37 058 случая на инфаркт на миокарда, а от началото на 2026 г. те вече надхвърлят 13 000. Близо 750 000 българи са диагностицирани с диабет тип 2, като през миналата година са отчетени над 92 000 нови случая. Над 200 000 души страдат от астма, а новодиагностицираните през 2025 г. са 27 465.

Чиновниците и ТЕЛК

ТЕЛК решенията често служат и като защита срещу уволнение, особено в държавната администрация. Няма официална статистика какъв дял от чиновниците са с ТЕЛК, но в края на 2025 г. бившият вътрешен министър Веселин Вучков разкри данни за системата на МВР. Към 8 май 2025 г. 4833 служители от общо около 50 000 души в МВР са били с ТЕЛК решение – близо 10% от състава.

В интервю за "24 часа" Вучков настоява за несъвместимост между ТЕЛК решение за нетрудоспособност и работата на полицаи и пожарникари. По думите му професии с ранно пенсиониране, по-високи заплати и допълнителни привилегии не могат да се изпълняват от служители с ограничения за нощен труд или работа при вредни условия, каквито присъстват в част от ТЕЛК решенията.

Жалбите срещу решения на ТЕЛК са скочили с 40%

През 2025 г. жалбите срещу решения на ТЕЛК нарастват с над 40% – до 26 629 при 15 062 година по-рано, сочат данните на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК). Данните показват сериозни проблеми с качеството на първичната експертиза и подсказват, че системата продължава да се възприема като крайно несправедлива от голяма част от хората, преминаващи през нея.

Близо половината от обжалваните решения (48%) са отменени и върнати за ново разглеждане, а в около 25% от случаите НЕЛК директно издава ново решение. Само около 15% от решенията на ТЕЛК са потвърдени без промяна.

Расте и броят на случаите, при които НЕЛК определя по-висок процент инвалидност – над 4500 през 2025 г., което е увеличение с повече от 15% спрямо предходната година. Това подсказва, че значителна част от пациентите първоначално са били оценени с по-ниска степен на увреждане.

Какви са възможностите за по-справедлива оценка на трудоспособността

От години експерти посочват необходимостта от промяна на модела на медицинска експертиза и произтичащите от нея социални придобивки. Сега системата позволява инвалидни пенсии и помощи да получават работещи хора с ТЕЛК, за които е спорно доколко трябва да бъдат подпомагани, което в крайна сметка ощетява истински нуждаещите се. Служебният социален министър Хасан Адемов каза наскоро, че задно с министъра на здравеопазването са работили по промяна на концепцията, така че вместо да бъде оценявана загубената работоспособност на хората с увреждания спрямо здравия човек да се преценяват възможностите за остатъчна работоспособност в конкретния случай, като се ползва Международната класификация на функционирането, уврежданията и здравето на СЗО, позната като ICF, прилагана в много страни.

Идеята не е нова и преди години вече беше направен опит за такава реформа при управлението на ГЕРБ между 2016 и 2018 г., но в крайна сметка тя беше замразена заради надигналото се обществено недоволство.

Всъщност и хора с увреждания признават, че съществуващата система не е оптимална. Проф. Божидар Ивков коментира наскоро въпроса в интервю за Mediapool. Самият той е човек с инвалидност и има решение от ТЕЛК за 99% намалена работоспособност, но се определя като "200% работоспособен" и напълно годен за пазара на труда кадър.

Дали новите управляващи от "Прогресивна България" ще се осмелят да прокарат непопулярни решения в областта на медицинската експертиза предстои да видим. Осигуряването на средства за главоломно нарастващите социални разходи обаче се очертава като сериозно предизвикателство. 

Подкрепата да e по-фокусирана върху конкретните нужди, а не според процента ТЕЛК

Коментар пред Mediapool на Зорница Славова, старши икономист в Института за пазарна икономика

Основните проблеми и диспропорции в системата за социални помощи и пенсии за хората с ТЕЛК произтичат от силната зависимост на широк набор права от един административен процент нетрудоспособност, който често служи като универсален вход към множество плащания, без достатъчно прецизна връзка с реалните функционални ограничения, социално-икономическото положение и трудовия потенциал на човека. Данните от последните години показват високи публични разходи, бърз ръст на инвалидните пенсии и личната помощ, значителни регионални различия и концентрация на решения в определени възрастови и икономически групи, което поставя въпроси за неравномерно прилагане, стимули за формално освидетелстване и недостатъчен контрол.

Социалната подкрепа следва да бъде значително по-фокусирана спрямо конкретните нужди на отделния човек, тъй като настоящият модел поставя прекомерен акцент върху праговете на процент намалена работоспособност, вместо върху индивидуалната ситуация – здравословно състояние, функционални ограничения, образование, доход, семейна среда и възможности за трудова реализация. Една по-интегрирана оценка на потребностите би позволила по-добро таргетиране на ресурсите, така че тежко засегнатите хора да получават по-адекватна подкрепа, а при хора с частично запазена работоспособност да се насърчават заетост, преквалификация и социално включване. Това би ограничило механичното разпределяне на помощи, би подобрило ефективността на публичните разходи и би намалило риска системата да възпроизвежда пасивност вместо интеграция.

Оптимизация на инвалидните пенсии и социалните помощи за работещите хора с ТЕЛК е възможна чрез по-добро обвързване на подкрепата с дохода, реалната степен на ограничение и участието на пазара на труда, без да се отнема защита от хората с действителни потребности. За работещи лица с по-високи доходи може да се обмисли по-ясно разграничение между компенсация за увреждане и социално подпомагане, включително по-целенасочено ограничаване на част от универсалните социални плащания или въвеждане на доходни критерии за определени помощи, като същевременно се запазят права, свързани с медицински и функционални нужди. Посоката не е към механично орязване, а към модел, който намалява стимулите за зависимост от трансфери, подкрепя активната заетост, стимулира работодателите и насочва повече ресурс към хората с тежки увреждания и ниска икономическа самостоятелност.

Д-р Симидчиев: Ако заболяването не намалява трайно работоспособността, да няма нужда от ТЕЛК

Изкуствен интелект може да идентифицира рискови ТЕЛК решения

Коментар пред Mediapool на д-р Александър Симидчиев, депутат от "Демократична България"

В миналия парламент депутати от "Демократична България" предложиха механизъм, базиран на изкуствен интелект, който да идентифицира "рискови" ТЕЛК решения и те да подлежат на последваща по-задълбочена проверка. Мярката не получи подкрепа тогава, но в новото Народно събрание отново ще бъде предложена за обсъждане. Депутатът д-р Александър Симидчиев (ДБ) обяснява пред Mediapool каква е идеята: "Електронният регистър на ТЕЛК представлява база данни от типа на т.нар. големи данни - big data, в който има множество записи с много променливи. Те са идеални за захранване на предиктивен модел с изкуствен интелект, който да идентифицира най- рисковите решения на ТЕЛК. Например 2% или 5% най рискови решения на база определени индикатори. Това ще позволи да не правим поголовно безсмислени проверки, а ресурсът да се насочи към най-рисковите решения".

Трябва ли ни ТЕЛК, ако увреждането не пречи на работата?

По думите му едно от нещата, за което си заслужава да се помисли и обсъди в бъдеще, е решенията на ТЕЛК да бъдат много по-стриктно обвързани с произтичащите права и облекчения. "Когато човек получава ТЕЛК решение, то е защото той не може пълноценно да се труди и следователно има ограничения за пълноценна работа и доход, противопоказания за определени видове труд, трудоустрояване, закрила при уволнение, ограничение за нощен труд или тежка работа. Ако той може да работи пълноценно, то ТЕЛК решението става документ основно за получаване на социални придобивки - пенсия, месечни добавки, целеви помощи и помощни средства, данъчни облекчения, винетни стикери, право на паркоместо и др. Например този, който има ТЕЛК решение над 50% да е ограничен да заема ръководни постове поради висок стрес и отговорност, да работи не повече от 4-6 часа на ден или да не може да работи нощна смяна, или да не може да работи в градския транспорт - висока отговорност за много животи и т.н., тогава човек ще преценява дали състоянието му налага да кандидатства за ТЕЛК или не. Защото в момента ТЕЛК по-често носи финансови и социални надбавки без допълнително регламентиране в трудовата дейност", коментирай той.

Симидчиев допълни, че лекарите могат да дават медицински становища по отношение на медицинската/функционалната годност на човек, а не по отношение на работоспособността. Социалните институции трябва да дадат становище дали трудовата дейност, поради медицински причини е ограничена в някаква степен, което да има отношение към трудоспособността.

Диагноза сама по себе си не винаги означава неработоспособност

"Ако аз примерно съм с ампутиран един крак, това ми дава, да речем базисно 50% инвалидност. Тези 50% инвалидност могат да са 100% неработоспособност, ако аз съм състезател по бягане или 0% инвалидност, ако аз съм компютърен специалист работещ на бюро, защото в двата случая нуждата от крак за работната ми дейност е различна. Т.е. от тази гледна точка би следвало трудово-експертната оценка да не се прави единствено на базата на медицински критерии. Медицинските критерии са даденост, която се оценява от лекарите. Но трудовата оценка трябва да се прави от хора, които се занимават с трудова експертиза, а медиците масово не сме обучавани в трудово експертна оценка. Ние даваме някакви проценти намалена работоспособност на базата на нормативно приети таблици, но те нямат отношение към реалната трудова дейност, която извършва конкретен човек", коментира Симидчиев. Затова по думите му трудовата експертиза трябва да се прави от хора, които се занимават с трудово право и социални дейности, а не от медиците.

"Медиците могат да правят медицинската експертиза, която е наистина основополагаща, но на базата на нея трябва да се прецени доколко органът, който е увреден, има отношение към трудовата дейност на човека. Примерно, ако човек е с чернодробно увреждане, той не бива да работи в среда, където се работи с бои и лакове, които могат да имат изпарения допълнително увреждащи черния дроб. Но има малко отношение, ако човек например е стенограф в парламента, просто защото черният дроб там няма основание да мислим, че може да се увреди от дейността. Сега лекарите оценяват медицинската увреда и дават процента неработоспособност на базата на медицинската увреда, в голяма степен независимо дали тя има пряко отношение към трудовата дейност на човек или не. Това е нещо, което смятам, че трябва да се подобри", коментира Симидчиев. Той дава и друг пример: наличието на неинсулинозависим захарен диабет без усложнения има малко отношение към трудоспособността. "Дори ако човек трябва да извършва физически дейности, това помага в посока контрол на кръвната захар, така че това е един много голям въпрос и аз бих предложил за дискусия нашите законопроекти по отношение на ТЕЛК в такава посока", посочва д-р Симидчиев.

Мартина Бозукова