НС гласува на второ четене промени в Закона за защита на потребителите. Измененията влизат в сила на 9 август и ще се прилагат една година

Народното събрание гласува на второ четене промени в Закона за защита на потребителите, внесени от управляващата „Прогресивна България“. Правомощията Комисията за защита на потребителите се увеличават и се забранява икономически необоснованото вдигане на цени.

Основен вносител на законопроекта е Явор Гечев от „Прогресивна България“ (ПБ) с цел контрол на високите цени на стоки и услуги. Законът ще влезе в сила от 9 август 2026 г. и ще се прилага до 9 август 2027 г.

Забранява се увеличаването на цените на стоките и услугите, когато не е икономически обосновано. За увеличение се приема всяко повишение на крайната продажна цена на стока или услуга спрямо цена, прилагана от същия търговец за същата стока или услуга в сравним период.

В Закона за защита на потребителите се записва, че като обективни икономически фактори за увеличение на дадена цена на стока или услуга ще се зачитат:

•     увеличение на доставни или производствени цени;
•     увеличение на разходите на труд и промени в цените на енергия, горива и суровини;
•     промени в данъци, такси или други публични задължения;
•     промени във валутните курсове или външни икономически условия, други фактори, които са извън контролна на търговеца, които оказват съществено влияние върху разходите или условията за предлагане.

Комисията за защита на потребителите (КЗП) получава нови правомощия. Вече ще има право да изиска всякаква информация за целите на проверката или производство по Закона за защита на потребителите.

С приетите днес промени КЗК ще извършва ежегодни секторни анализи на пазари с висока обществена значимост. Обхватът на анализите беше разширен и ще включва селскостопански и бързооборотни хранителни продукти, горива, енергетика, телекомуникации и фармация.

При необосновано повишаване на цените санкцията за виновните лица става от 1000 до 10 000 евро, а на едноличните търговци и юридическите лица ще се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 100 000 евро. Когато нарушението е извършено по отношение на повече от една стока, услуга или търговски обект, за всяко нарушение се налага отделно наказание, приеха депутатите. 

Предприятията с пазарен дял от поне 50% ще трябва да доказват пред КЗП, че не злоупотребяват с господстващо положение. За господстващо положение ще се счита наличието на икономическа взаимозависимост или други фактори между две или повече предприятия, които им позволяват да действат съвместно независимо от конкуренти, доставчици или купувачи и да ограничават конкуренцията на съответния пазар.

Създава се електронен централен регистър за проследимост по веригата на доставки до достигането им до крайния потребител. Предвидените санкции за неподаване или подаване на невярна информация в регистъра ще варират според оборота - от 2500 евро до 500 000 евро или до 1% от годишния оборот за най-големите предприятия.

При повторно нарушение в рамките на една година санкцията може да достигне до два пъти максималния размер, но не повече от 2% от оборота. При три или повече нарушения в рамките на две години поведението ще се счита за системно и ще се наказва с глоба в размер на 10% от оборота за предходната финансова година.

Законопроектът предвижда и създаването на електронен централен регистър за проследимост по веригата на доставки до достигането им до крайния потребител. Предвидените санкции за неподаване или подаване на невярна информация в регистъра варират според оборота - от 2500 евро до 500 000 евро или до 1% от годишния оборот за най-големите предприятия.

При повторно нарушение в рамките на една година санкцията може да достигне до два пъти максималния размер, но не повече от 2% от оборота. При три или повече нарушения в рамките на две години поведението ще се счита за системно и ще се наказва с глоба в размер на 10% от оборота за предходната финансова година, гласува на второ четене Народното събрание.
Дебати

От опозицията групово разкритикуваха промените, предложени от ПБ с обвинения, че така не се решава проблемът с цените. 

При началото на обсъждането на законопроекта вчера лидерът на „Продължаваме промяната“ (ПП) Асен Василев заяви, че се очаква в цените на горива и суровини да има постоянни промени заради войната в Близкия изток. „Законът който приемаме, е безсмислен. Вдигате таксата за добър счетоводител на фирмите, но не правите цените за потребителите по-ниски“, коментира той.

Днес в пленарната зала Владислав Панев от „Демократична България“ (ДБ) коментира, че с промените се дават прекалено много „инструменти за натиск“ на КЗП срещу бизнеса. 

На свой ред Цончо Ганев от „Възраждане“ обвини правителството, че за месец е свършило „едно голямо нищо“ в обещанията си за борба с цените по време на предизборната кампания. 

Явор Гечев от ПБ заяви, че законопроектът слага важни рамки на пазара, които ще бъдат продължени. По думите му с него не се решават всички проблеми на пазара, но ще помогне при ценообразуването.

„Чухме, че ще бичуваме веригите с прекалени ограничения, а чухме и че ще ги галим с перце, което може би значи, че сме в правилния тренд. Този закон цели да балансира пазара, ако той е изкривен. Както и да даде възможност на регулаторите да си свършат работата. Те няма да имат възможност да се оправдават и да избягват работата си“, коментира той.

Добави, че ако все пак пазарът се уравновеси и спрат войните, би се съгласил, че трябва да се намали времетраенето на закона, но че дотогава е добре той да остане в сила.