Това сочи анализ на Центъра за изследване на демокрацията - нарастваща ерозия на доверието в институциите, слаб контрол върху висшата корупция и уязвимост на ключови публични сектори
Корупционният натиск в България е достигнал 41,8%, а корупционното участие – 34,7% през периода 2025–2026 г., което представлява най-високите стойности за цялата 27-годишна история на наблюдението. Това показва нов анализ на Центъра за изследване на демокрацията, озаглавен „Защита на устоите: Укрепване на институциите срещу завладяването на държавата“.
Според авторите данните не сочат временен ръст, а задълбочаваща се структурна ескалация на корупционните практики. Изследването предупреждава, че наред с разпространението на корупцията все по-сериозен проблем става отслабващото обществено доверие в способността на държавните институции да гарантират
справедливост, отчетност и върховенство на закона
Докладът отчита широко разпространени съмнения относно независимостта на съдебната система и ефективността на антикорупционните механизми. В същото време анализът подчертава, че България не може да бъде определена като системно завладяна държава, тъй като в страната продължават да съществуват реална политическа конкуренция и институционален плурализъм.
Въпреки това редица публични ресурси и процеси остават особено уязвими на неформални мрежи за влияние. Сред най-рисковите сфери са обществените поръчки, енергийният сектор и механизмите, свързани със стратегическа корупция и външно влияние.
Сред основните проблеми, посочени в изследването, са слабият контрол върху висшата корупция, ограничената отчетност на прокуратурата, недостатъчната защита на подателите на сигнали и пропуските в системите за контрол върху разходването на публични средства.
В отговор на тези предизвикателства експертите предлагат
пакет от мерки до 2030 г.,
включително засилване на отчетността в съдебната система, по-голяма прозрачност при обществените поръчки и политическото финансиране, внедряване на цифрови инструменти за ранно откриване на корупционни рискове и по-добра координация между институциите, ангажирани с финансовия контрол и противодействието на хибридните заплахи.
Според заключенията на доклада страната все още разполага с ограничен, но реален прозорец за провеждане на реформи, които могат да ограничат концентрацията на влияние и да укрепят устойчивостта на демократичните институции.
Анализът беше представен на 12 юни в Дома на Европа в София. Събитието беше открито от д-р Йорданка Чобанова, ръководител на Представителството на Европейската комисия в България и Руслан Стефанов, програмен директор на Центъра за изследване на демокрацията.
Димитър Иванов
