Германия ще закупи от САЩ крилати ракети „Томахоук“, които са важни като защита от потенциална руска заплаха. Какво могат тези ракети, какво ги отличава от балистичните и какви политически рискове има?
Канцлерът Мерц обяви, че на срещата на върха на НАТО в Анкара е било постигнало споразумение за покупката на американски ракети „Томахоук“, които ще бъдат разположени в Германия, пише АРД.
Какво представляват ракетите „Томахоук“?
„Томахоук“ е крилата ракета, въведена в експлоатация от въоръжените сили на САЩ преди 43 години. Оръжейната система беше използвана за първи път по време на операция „Пустинна буря“ през 1991 г. в Ирак, а наскоро – и по време на войната в Иран. Крилатите ракети „Томахоук“ могат да се използват за нанасянето на прецизни удари от голямо разстояние, пише АРД.
Ракетата е дълга 6 метра и тежи 1,5 тона. Тя може да пренася бойни глави с тегло 450 килограма и да атакува силно укрепени цели като противовъздушни системи, командни центрове и военни летища на разстояние до 2 500 километра.“ Тя може да се изстрелва от кораби, подводници и от сушата и обикновено поразява целите си с точност до само няколко метра. Версията на „Томахоук“, която можеше да бъде оборудвана с ядрена бойна глава, беше изведена от експлоатация през 2013 г.
Какво отличава „Томахоук“ от балистичните ракети?
За разлика от балистичните ракети, крилатите ракети разполагат със собствен двигател. При изстрелването „Томахоук“ се ускорява от ракетен двигател, а по-късно задвижването се поема от реактивен двигател. За да се издигнат, те разгръщат малки крила и автоматично се насочват към предварително зададената цел. При височина на полета под 200 метра тези ракети са трудни за засичане от вражески радари. Моделът BGM-109 може да лети със скорост до 880 километра в час.
Защо Германия иска да разположи ракети „Томахоук“?
От началото на руската агресия срещу Украйна преди повече от четири години разполагането на оръжия със среден обсег в Германия отново се счита от много експерти за необходимо. Самите европейци не разполагат с подобни възможности и затова досега разчитаха изцяло на САЩ. По време на Студената война в Германия имаше разположени американски оръжия със среден обсег на действие. По-късно САЩ и Съветският съюз (респективно Русия) намалиха значително ракетните си арсенали в Европа.
Нападението на Русия срещу Украйна през февруари 2022 г. коренно промени нещата – възникна нова ситуация със сигурността и заплахите за Европа. След години без пряка заплаха, националната и съюзническата отбрана отново се превърна в основен приоритет за Бундесвера – точно както беше по време на Студената война. В момента обаче Бундесверът не разполага с необходимите оръжейни системи, като например крилати ракети с голям обсег, изстрелвани от земята.
Защо „Томахоук“ са само временно решение?
В средносрочен план няколко съюзници от НАТО разработват собствена конвенционална ракета с голям обсег и наземно базиране. Старт на програмата „Европейски подход за удари с голям обсег“ (ELSA) беше даден на срещата на върха на НАТО през 2024 г. във Вашингтон. В рамките на тази съвместна инициатива няколко европейски съюзници от НАТО планират да разработят собствена крилата ракета с обсег над 2000 километра.
По време на срещата на върха на НАТО през 2024 г., когато президент беше Джо Байдън, САЩ обещаха през 2026 г. да разположат в Германия ракети „Томахоук“, както и ракети от типа SM-6 и новоразработени хиперзвукови оръжия – при това безплатно и със съответния американски персонал за тяхното обслужване. Канцлерът Мерц дълго време смяташе, че и наследникът на Байдън, Доналд Тръмп, ще се придържа към това обещание.
След германската критика по повод войната в Иран обаче Тръмп обяви, че ще изтегли 5 000 войници от Германия, а по-късно стана известно и това, че е било спряно разполагането на съответния батальон („Long Range Fires Battalion“) за обслужване на оръжията със среден обсег.
Какво се случи след прекратяването на проекта?
Ракетите „Томахоук“ разполагат със собствен двигател Снимка: Department of Defense/ZUMA/picture alliance
Германия започна преговори със САЩ за закупуването на крилатите ракети. По време на срещата на върха на НАТОв Анкара министрите на отбраната на двете страни подписаха декларация за намерения, която преди това беше договорена на най-високо равнище между Мерц и Тръмп. В нея САЩ се ангажират да дадат през август официално разрешение за продажбата на крилатите ракети и пусковите установки „Тайфун“. Броят им се пази в тайна, както и цената. Не се планира изпращането на американски персонал за обслужването им.
Тя се вписва в новата концепция на НАТО, според която европейците поемат по-голяма отговорност за собствената си сигурност и вече не разчитат само на американските войски и безплатното оръжие. „С това запълваме важна стратегическа празнина в нашата отбрана“, заяви Мерц по време на правителствено изявление в Бундестага. Засега не се посочва конкретна дата за разполагането на системите, които са важни в рамките на политиката на възпиране от потенциална заплаха от Русия.
Съдържа ли покупката на американските крилати ракети и рискове?
Трудно е да се каже. Застъпниците твърдят, че рискът от война намалява, тъй като ракетите „Томахоук“ засилват възпиращия ефект и повишават прага за използване на такова оръжие. Критиците отговарят, че съвременните ракети със среден обсег могат да допринесат за ескалация, тъй като самото им разполагане може да провокира противната страна. Руският президент Владимир Путин още през 2024 г. обяви, че възнамерява да реагира „огледално“ на разполагането на „Томахоук“.
С какви видове ракети разполага Русия?
Европейските държави членки на НАТО засега не разполагат със собствени оръжия със среден обсег, докато Русия има такива. Ракетите „Искандер“, които могат да бъдат оборудвани с ядрени бойни глави, са разположени в ексклава Калининград и оттам биха могли да достигнат и цели в Германия. От 2022 г. там са разположени и руски изтребители, въоръжени с хиперзвукови ракети „въздух-земя“ от типа „Кинжал“. Освен това Русия е разработила оръжейна система с наименование SSC-8 (на руски: 9M729). Тя трябва да е в състояние да изстрелва крилати ракети, които могат да прелетят разстояние от над 2 000 километра.
Именно заради тази система, преди няколко години и САЩ се оттеглиха от Договора за ракетите със среден и малък обсег, който забранява наземните балистични ракети и крилатите ракети с обсег между 500 и 5 500 километра.
