АНАЛИЗ
от д-р Асен Колев
експерт по етнорелигиозните въпроси, преподавател
и зам.-председател на НССЕИВ към МС
Относно: Доклада на Българския хелзинкски комитет
за правата на човека в България през 2025 г.
Безспорен е фактът, че през последните 30 години Българският хелзинкски комитет за занимава със защитата на най-уязвимите групи – бедните, болните, ромите и другите беззащитни групи.
От тази гледна точка може да се посочат и основните направления в доклада на БХК – „Правата на човека в България през 2025 г.”, а именно:
Политическото развитие на България през 2025 г.
Право на живот, защита от изтезания, нечовешко и унизително отношение
Правото на личната свобода и сигурност
Независимост на съдебната власт и справедливи процеси
Свобода на съвестта и религията
Условията в местата за лишаване от свобода
Защита от дискриминация и др.
Докладът на БХК има общо 18 глави, като част от тях ще анализираме и изразим мнение по реалното им състояние и отношението към етническите групи, преди всичко към ромската общност, както и отношението към религията и преди всичко към исляма и мюсюлманската общност в България.
Глава 3. Право на лична свобода и сигурност
По този въпрос в Конституцията (1991 г.) на Република България пише следното в чл. 4:
1) Република България е правова държава. Тя се управлява според Конституцията и законите на страната.
(2) Република България гарантира живота, достойнството и правата на личността и създава условия за свободно развитие на човека и на гражданското общество.”
Необходимо е да се посочи, че в аспекта на нарушаване на личната свобода няма регистрирани масови действия от страна на държавните институции, в т.ч. и към ромската общност. В същото време нарушаване на личната свобода и сигурност има от някои кметове, които през зимата разрушават домовете на ромите, като ги оставят на улицата и в същото време и в същото време тези администрации имитират загриженост, без реално да направят нещо конкретно, за да не останат ромите с децата си на улицата. По какъв начин може да се коментират случаите от Габрово, кв. „Захарна фабрика” – София, Войводиново, област Пловдив и др.?
Глава 4. Независимост на съдебната власт и справедлив процес
Почти няма изследвания по този въпрос в аспекта на проблемите, които ромите имат в сферата на съдебния процес и наказанията, които получават ромите при извършване на престъпления. При разговори в затворите в Пловдив и Пазарджик затворниците с различен етически произход посочиха, че ако наказанието е 3 – 7 години по НК, на ромите обикновено се дава максималната присъда. Пробациите, предсрочните освобождавания също са проблем за ромите, както подчертават затворниците и техните семейства. Това лесно може да се провери, ако се анкетират 100 – 150 души от затворите в Пазарджик, Пловдив и Стара Загора.
В доклада на БЕХ по тази тема се посочва следното:
Стр. 21. „И през 2025 г. независимостта на съдебната власт в България остана тежко увредена, а гаранциите за справедлив процес бяха системно отслабени.”
Известни са многобройните жалби срещу българските съдебни решения пред ЕСПЧ, в т.ч. и на ромите: Панайотов срещу България, Мустафа и Мустафова срещу България – ограничаване на правото до съд, случаят в Свищов, ограничаване правото на обжалване пред съдебните органи в София и др. Убийството на И.Г. от кв. „Столипиново”, на 43 години, остана без наказания и убиецът Р. И.- лекар, не е осъден, а е оправдан, макар че е убийство в гръб с незаконен пистолет и с опит за прикриване следите от престъплението.
Глава 6. Свобода на съвестта и религията
Необходимо е да се подчертае, че нашият екип анализира всички конфликти и инциденти на етническа и религиозна основа от 1992 г. В България за това време има само3 – 4инцидента на верска основа, по-точно срещу ислямската религия. В Джумая джамия – Пловдив имаше един опит през 2005 г. да се запали вратата на джамията, счупени прозорци и надписи на стените с расистки лозунги. Подобен резултат имаше и в Тумбул джамия в Шумен. Докато инцидентът с Баши джамия в София имаше други характеристики – хората на „Атака” нападнаха молещите се без причина. Те използваха повода, че високоговорителите на джамията по време на религиозните ритуали със силен звук нарушаваха обществения ред и спокойствието на гражданите.
В доклада на БХК по този въпрос пише:
С. 49. „На 18. 01. 2025 г. е направен опит за палеж на строяща се джамия в Стара Загора. Образувано е наказателно производство, коетое прекратено впоследствие. Наказателнотопроизводство е образувано по чл. 330, ал. 1 във връзка с чл. 18, ал. 1 от НК – опит за палеж.”
Глава 9. Условията в местата за лишаване от свобода
Въпросът за затворите в България е една много актуална тема, която реално никой не иска да изследва и анализира – правните, човешките, социалните, семейните и други последствия върху затворниците, а така също и върху семействата им – разпад на семействата, децата се превръщат в крадци, наркомани и проститутки. Това положение не прави впечатление на никой, защото в много случаи става въпрос за ромски семейства.
Стр. 74. „През 2025 г. броят на затворниците в България продължава да намалява, макар и с малко. Средносписъчният съставна лишените от свобода в затворите и затворническите общежития през 2025 г. е бил общо 5470, с 47 по-малко в сравнение с 2024 г.”
Средносписъчният бройна лишените от свобода в затворите и затворническите общежития за периода 2011 – 2025 г. е следният:
2011 г. – 9804 души - 2018 г. – 6917 души
2012 г. – 10039 души - 2019 г. – 6227 души
2013 г. – 9347 души - 2020 г. – 6448 души
2014 г. – 9715 души - 2021 г. – 6192 души
2015 г. – 7640 души - 2022 г. – 5746 души
2016 г. – 7419 души - 2023 г. – 5801 души
2017 г. – 7100 души - 2024 г. – 5517 души
2025 г. – 5470 души
По тази глава остават следните актуални теми, които заслужават проучване, анализ и решения:
Какъв е етническият състав на затворниците в България
Има ли съдебни решения, съобразени с етническата принадлежност на нарушителите на закона
Какви са присъдите – минимални, средни или максимални в зависимост от етнос, образование и семейство
Каква е схемата за социализация и какъв е процентът на рецидив
Има ли изследвания за семейните и социалните последствия върху семействата на затворниците
Глава 10. Защита от дискриминация
Законът за защита от дискриминация (ДВ, бр. 68/2006 г.) в чл. 4 посочва:
„Забранена е всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна.”
Необходимо е да се подчертае, че прилагането на ЗЗД е една надежда за справедливост и защита, защото се създава и специална структура за нормалното функциониране на Комисията за приложение на закона:
Председател;
Зам.-председател;
Комисари – седем души;
Координатори – в 28-те области;
Администрация в София – около 30 служители.
Необходимо е също така да се посочи, че КЗД получава финансирането си от републиканския бюджет, съчетано с много сериозни проекти и програми, които осигуряват сериозни финансови средства и командировки, обучения и специализации в чужбина. Но в същото време трябва да се установи доколко КЗД защитава правата на ромите и другите уязвими социални групи в България. Отговор на този въпрос може да се намери, след като се провери дейността на координаторите в няколко областни центрове.
В същото време трябва да се подчертае, че най-многобройните жалби в КЗД са на база „Дискриминация по етническа принадлежност, раса и произход”. Това посочва, че в България най-дискриминираната общност е ромската етническа общност, което е проблем, защото не винаги реално се защитава тази общност. По какъв начин може да се коментира и въпросът, че във Войводиново бяха дошли военни от 61-ва Карловска бригада, за да стачкуват срещу ромите в селото? В същото време ромите ги нямаше в селото, защото бяха изгонени от домовете си. А КЗД отказа да образува досъдебно производство за нарушаване на човешките права. На какво основание – нека членовете на КЗД да дадат отговор на този въпрос.
Другите актуални въпроси са:
КЗД има ли доклад за дейността си през 2025 г.?
Нека в тези шестмесечни отчети КЗД да посочи броя на жалбите по различен признак и анализ на тях.
Защо КЗД не спазва основния признак и използване на ЗЗД – етническото съотношение на комисарите, координаторите по места и щатния апарат в централата на КЗД – София?
Стр. 81. „През май 2025 г. беше формиран новият състав на КЗД. Народното събрание избра за председател Елка Божова, за заместник-председател – Елена Чернева-Маркова, а за членове – Баки Хюсеинов, Златина Касърова-Дукова и Теодора Каменова. Кандидатурата на Ева Жечева не получи необходимата подкрепа, въпреки че при изслушването тя остави впечатление за висока професионална подготовка, надвишаваща компетентността на някои от избраните впоследствие членове. Няколко дни по-късно президентът назначи останалите четирима членове – Иво Петков, Лазар Лазаров, Наско Атанасов и Бойка Чернева. Така парламентарната квота беше излъчена изцяло от кандидатури на управляващото мнозинство, без политически баланс, а изборът на Елена Чернева-Маркова можеше да се възприеме и като политическа отплата – през 2024 г. тя подаде оставка като заместник-омбудсман в момент, в който трябваше да бъде назначен нов служебен премиер, и така изборът на президента за тази длъжност беше ограничен.” – се посочва в доклада на БХК за човешките права.
В заключение на този анализ трябва да предложа експертите, които се занимават с обществените процеси и човешките права да се запознаят с доклада на БХК „Правата на човека в България през 2025 г.”, защото ще бъде полезен в работата им.
05. 07. 2025 г.
