Укрива ли данъци Руският културно-информационен център (РКИЦ)? Българските институции още не могат да дадат ясен отговор.
Преди повече от година народен представител алармира, че руският културен институт, обитаващ прекрасна голяма сграда в топ центъра на София, развива търговска дейност, но не плаща данъци. НАП направи проверка (което отне доста време), потвърди, че има проблем, и обяви, че започва данъчна ревизия на РКИЦ, за да разбере има ли заобикаляне на задължения към българския бюджет и какъв е техният размер. Сега става ясно, че ревизия не само не е извършена, но дори не е тръгвала. Обясненията са нелепи - заповедта за ревизия не можела да бъде връчена.
Всичко започва през пролетта на 2025 г. когато Стела Николова, депутат от ПП-ДБ в предния парламент, сезира изпълнителната власт, че в лъскавата сграда на ул. "Шипка" се организират платени събития - "чаепития", партита на училища и детски градини и прочее, но приходите от тях се маскират като "съвместна дейност" и остават необложени.
С голямо забавяне НАП прави проверка, която потвърждава - руският център наистина печели от разпореждане с имущество и развива стопанска дейност, която подлежи на облагане, но не е подавал годишни данъчни декларации и не е плащал данъци. РКИЦ се води представителство на Руската федерация в България и има статут на чуждестранно юридическо лице. Това обаче не го освобождава от задълженията да подава годишни декларации по Закона за корпоративното облагане и при формиране на печалба да плаща съответните данъци, посочват от НАП.
През април т.г. тогавашната директорка на приходната агенция Милена Кръстанова съобщава, че проверката е приключила през март и че вече е издадена заповед за ревизия на РКИЦ за последните пет години - от 1 януари 2021 до 31 декември 2025 г. Междувременно през юни кабинетът "Радев" назначава нов директор на НАП - Борис Михайлов. Той пък съобщава, че ревизията не тръгва, защото заповедта за нея не може да бъде връчена. Не става ясно кога и как данъчните са правили опити за връчване. Михайлов обаче обяснява, че е поискал съдействие от Министерството на външните работи.
Светлина по въпроса хвърля външният министър Велислава Петрова. Преди дни в писмен отговор до депутата Стела Николова тя посочва, че министерството е препратило заповедта за ревизия "по официален дипломатически път до Посолството на Руската федерация в София с вербална нота № 12-11-10/09.07.2026 г., като е отправена молба да бъде върнато подписано копие на приложената към заповедта разписка. До момента такова не е постъпвало".
С други думи, ответ от посланик Елеонора Митрофанова засега няма.
Ами сега?
Руският културно-информационен център не е руски анклав, а е юридическо лице със седалище в София. Това означава, че българските закони важат и за него. Според българския Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) невръчването на заповед за ревизия НЕ означава, че ревизията не може да започне.
"Отказът за получаване на заповед за възлагане на ревизия не спира нейното действие и не освобождава ревизираното лице от задълженията му", гласи ДОПК. В този случай се прилагат прости стъпки. Например - данъчните инспектори намират поне един независим свидетел, който да удостовери отказа с подписа си. От този момент заповедта се счита за редовно връчена и започва да тече ревизионният срок - обикновено 3-месечен, в който ревизираното лице е ДЛЪЖНО да съдейства и да предоставя документи. Има и вариант да се направят поне две посещения на указания адрес и да се съставят протоколи. На определено място в сградата на НАП се поставя писмено съобщение за ревизионната заповед, тя се публикува и в бюлетина на НАП по ДОПК и пак се смята за връчена.
Самата заповед за възлагане на ревизия не подлежи на обжалване. Тя може да бъде атакувана в съда едва на финала - заедно с издадения ревизионен акт.
Въпросът е какво чака НАП.
