DW: Ще има ли война за Арктика?

Канадците се възприемат като горда северна нация. На новите банкноти от 50 канадски долара е изобразен ледоразбивачът "Амундсен", който е същевременно и изследователски кораб. "Северът е част от канадската душа", се посочва в официален документ за "арктическата външна политика" на правителството на премиера Стивън Харпър. Един от неговите приоритети е активното присъствие и защитата на държавния суверенитет на север.

"Нойе Цюрхер Цайтунг" е изчислил, че канадският север е 84 пъти по-голям от Швейцария, само че в него живеят едва 110 хиляди души. Вярно, че Канада има известни териториални спорове със САЩ и Дания, но те не са разглеждани като проблем, свързан с националната сигурност. Нова динамика в региона внася по-скоро топенето на полярния лед.

Приказни залежи на природни богатства

За разлика от Антарктида, Арктика не е континент, а океан. В последно време глобалното затопляне на планетата, което се отразява особено чувствително на северните ширини, увеличава неговите водни площи за сметка на вечните му ледове. Това освобождава нови територии за корабоплаването и представлява възможност за евентуалната експлоатация на хипотетични или пък вече известни находища на природни богатства.

И все пак: митичният Северозападен пасаж не може за една нощ да се освободи от леда и да се превърне в евтин и кратък маршрут между Азия и Европа. По данни на канадските военноморски сили, по целия маршрут, който обхваща Западна Гренландия, Бофортското море и Беринговия проток между Аляска и Русия, има 5 500 километра ледове. Другият маршрут - т.нар. Североизточен пасаж, който преминава покрай руското северно крайбрежие, е далеч по-проходим за кораби. Наред с това Русия разполага с цяла флота от ледоразбивачи, които улесняват дейностите в северните руски географски ширини. Канада разполага с 18 ледоразбивача, от които обаче само два са "тежка категория".

Преди няколко години канадското правителство лансира амбициозен план за модернизиране на арктическия си флот с нови кораби. Финансови проблеми обаче доведоха до сериозно забавяне в реализирането на тези намерения.

На много места в Арктика добивът на природни богатства е започнал отдавна. По данни на Геологическия институт на САЩ, районът след Полярния кръг (на север от 66-тия градус) крие приказни залежи. Смята се, че там има около 90 милиарда барела петрол, близо 47 милиарда кубически метра природен газ и 44 милиарда барела газов кондензат. По най-груби изчисления 135 милиарда барела петрол и кондензати биха покрили нуждите на света от горива за цели 4 години.

До война няма да се стигне

Каквито и различия да имат помежду си Канада и Русия, например около сегашните събития в Украйна, правителствата в Отава и Москва имат и нещо общо помежду си - и двете искат Северния полюс за себе си. Още през 2007 година руснаците забиха на дъното на океана руското знаме, а неотдавна Канада заяви в ООН своите претенции към Северния полюс.

Избухването на война за Северния полюс обаче е малко вероятно, включително и заради установеното добро сътрудничество в т.нар. Съвет за Арктика. В него членуват осемте арктически страни, от които 5 са членки на НАТО. В годишния доклад за оценка на рисковете за националната сигурност, издаван от норвежкото министерство на отбраната, е записано, че арктическите страни са съгласни да обсъждат различията по определени позиции в рамките на международните организации.

 
Източник: дойче веле

Видеа по темата

Facebook коментари

Коментари в сайта

Последни новини