Започва светлата седмица. В християнския празничен календар началото й е веднага след Възкресение Христово и завършва с втората пасха в неделя. Нарича се Светла, защото Възкресението на Христос донася просветление за всички. Нарича се още и Томина неделя, защото в този ден се чете евангелското четмо за явяването на Христос на своите ученици, между които бил и апостол Тома.

Светлата седмица е тясно свързана с името на Тома - един от дванадесетте апостоли на Иисус, който не повярвал на Христовото Възкресение. Когато мълвата за изчезналото от гробницата тяло Господне се разнесла, единствен апостол Тома не повярвал в това знамение и поискал лично да се увери, като докосне раните от гвоздеите на прикования към кръста Иисус.

Осем дни след Възкресението, Христос се явил пред Тома и така той сам се убедил в истината. Паднал на колене и молел Бог да му прости. От тогава останало и нарицателното - Тома Неверни, а неделният ден от Светлата седмица се нарича Томина неделя. В дните на Светлата седмица се благославят светиите: в Светли понеделник - това са Светите апостоли. Тази седмица е наситена и с момински празници, сред които най-голям е честването на Светлата или Празната сряда.

Разтурни понеделник

Вторият ден на Великден се нарича още "разтурни понеделник", свързан с обичая "размятване на яйца" за предпазване от градушка и за плодородие. В някои села на Казанлъшко и Габровско на втория ден на Великден, наречен разтурни или разметан понеделник, младите се събират на някоя поляна, застават едни срещу други и търкалят помежду си червени яйца. Обичаят е за предпазване от градушка и за плодородие. През трите празнични дни има общоселски хорà, чиято основна функция е предпазно магическа.