Какви са правата ни, ако не работим при бедствие?

 В случай на бедствие Кодексът на труда регламентира някои права както за работещите, така и за работодателите

Поради зачестилите запитвания на граждани относно правата им на работното място по време на бедствие, КНСБ Смолян уведомява гражданите на родопите за следното:

Когато при бедствие работникът или служителят е възпрепятствуван да се яви на работа, му се заплаща обезщетение в размер 50 на сто от брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е бил възпрепятствуван да работи.

Това съобщиха от КНСБ в Смолян, заради множеството запитвания постъпили в централата на синдиката в областния град.

Парите обаче не могат да са по-малко от 75 на сто от минималната работна заплата, установена за страната, допълват от КНСБ.

Ако работникът или служителят е взел участие в спасителните работи при бедствие, му се заплаща пълният размер на брутното трудово възнаграждение. Обезщетението се изплаща от работодателя, при когото работникът или служителят работи. Причините за неявяването на работа и участието в спасителните работи се установяват от кметството, от общинския съвет или от друг държавен орган. /чл. 218 КТ/

По избор на самия работодател пък, може да се избере сред няколко възможности при спиране на работата (престой), дадени от закона.

1./ да промени едностранно мястото и характера на работата на работника или служителя за времето, докато трае престоят (чл. 120 КТ);

2./ при престой повече от 5 работни дни да даде на работниците и служителите платения им годишен отпуск без тяхно съгласие (чл. 173, ал. 4 КТ), Няма пречка работодателят да предостави по реда на чл. 173, ал. 4 от КТ платения годишен отпуск на работника/служителя без негово съгласие.

3/ да предложи на работниците и служителите да ползват неплатен отпуск по чл. 160 КТ;

4/ да остави работниците и служителите в престой и тъй като престоят е по вина на работодателя да им плаща трудово възнаграждение (чл. 267 КТ);

5/ да уволни работника/служителя в случаите, когато поради спирането на работата престоят е продължил повече от 15 работни дни (чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ).

По отношение на неплатения отпуск следва да се има предвид, че работодателят само предлага ползването му, но работникът/служителят го ползва по свое искане, т.е. подава се молба. Няма определен минимален или максимален срок на продължителността на отпуска.

В случай че не се ползва платен или неплатен отпуск, остават възможностите за оставяне на работниците и служителите в престой (т.е. в хипотезата на чл. 267, ал. 1 КТ - на работните им места, като за времето на престой не по вина на работника/служителя, то той има право на брутното трудово възнаграждение) или ако престоят поради спирането на работата е продължил повече от 15 работни дни работодателят има право да уволни работника/служителя.

 

Източник: smolyan.bgvesti.net

Facebook коментари

Коментари в сайта

Последни новини