Всичко, което трябва да знаем за урана във водата

В последните дни бяха установени завишени количества уран в питейната вода в няколко населени места у нас - Хасково, Първомай, а наскоро - и в пловдивското село Белозем. Наука-OFFNews се свърза с няколко въпроса към Йордан Стефанов, микробиолог, автор на сайта "Наука и критично мислене" и известен с обществената си позиция по проблемите с разпространението на псевдонаучни идеи. Ето какво научихме от него.

Опасни ли са нивата на радиоактивност, установени във водите в Хасково и Първомай?

Според международните стандарти допустимото ниво на уран в питейна вода не трябва да надвишава 0.03 мг/л (30 микрограма на литър). Според регулаторните органи в България, откритото количество на уран е 13 пъти над нормата – 0. 390 мг/л. Да, това е много над нормата, но място за паника няма.

Кога и как приемът на вода с наличие на уран вреди на тялото?

Интоксикациите се делят на два вида: остри и хронични. При острата интоксикация с уран е нужно да се погълне между 204-242 мг/кг, за да настъпи мигновено някакъв неблагоприятен ефект за здравето. Сами може да сметнете какво количество е нужно за един 65-килограмов човек (204 х 65). А за да се стигне това количество, е нужно да се изпият множество литри вода – все пак отчетената концентрация е 0.390 мг/л.

Вторият вид интоксикация е хронична. При нея индивидът се натравя с по-малки дози от агента, но при продължителен прием (поредица от дни). Установено е, че за да се наблюдава хронична интоксикация с уран, е нужно да се консумира 2 мг/кг ежедневно. Това означава, че един 65-килограмов индивид трябва всеки ден да приема по 130 мг, а количеството в един литър е 0.39 мг – индивидът трябва да поеме повече от 250 литра вода, за да постигне хронична интоксикация.

Както става ясно - вредата зависи от дозата.

Само за пиене ли е опасна водата в Хасково или и за други цели като къпане, миене на домакински съдове?

Наличните данни показват, че интоксикация може да се постигне само чрез орален прием – чрез храна и вода. Използване на вода за битови нужди – лична хигиена и почистване на съдове – не води до опасни последици. Уранът не навлиза през кожата.

Има проучване, което е изследвало здравето на 324 души, изложени на замърсени с уран води (концентрация 0.7 мг/л). Връзка между урана в тази концентрация и различни заболявания не е открита.

Какъв е контролът и какви други вредни вещества могат да бъдат открити в питейната вода?

Контролът на питейната вода е на изключително високо ниво, особено в големите градове. Функционират централни и регионални лаборатории, които контролират десетки показатели на питейната вода. Това е система за качество, която контролира не само физикохимичните, но и микробиологичните качества на водата. Проблемите идват не от източника, а от преносителя. Инфраструктурата ни на места или е много стара, или липсва. Ръждива или напукана канализация води до внасяне не само на химични замърсители, но и на микробиологични. За щастие микробиологичните могат да се контролират с „хлориране“, но перфектното качество все пак зависи от добра канализационна мрежа.

Ако сме във Хасково и разполагаме само с вода от чешмата, как да се предпазим?

Уранът може успешно да се премахва от питейната вода – филтрация: до 89% процента; омекотяване чрез порести материали (подобно на каните с твърд филтър) също може да доведе до известна степен пречистване; премахване чрез анионни смоли: до 100%; обратна осмоза: до 99% (използва се от някои производители на бутилирани води).

Интересен е фактът, че ние приемаме уран и чрез въздуха. Количеството на уран, което приемаме от въздуха, е 0,05 нанограма за кубичен метър. Пушачите обаче приемат по 50 нанограма на ден.

Източник: offnews.bg

Коментари в сайта (1)

  • 1
    Ка
    какъв е този ужас
    15 0
    17:44, 20 апр 2017
    Какви глупости коментира като дори не знае какви са отчетените стойности при изследванията...
Последни новини