Учени заявиха, че евентуалното откриване на кални вулкани на Марс може да даде тласък на изследванията за минал живот на Червената планета, съобщи Би Би Си.
Ако живот някога е съществувал на Марс, данните за това трябва да са заровени под марсианската повърхност, където вероятно е достатъчно топло, за да може водата да остане в течно състояние.
Калните вулкани могат да пренасят скали от дълбините до повърхността, където тези скали е възможно да бъдат открити от роботи.
Като използвали снимки, направени от космическия апарат "Марс Одисей", Карлтън Алън и Дороти Йолер от космическия център "Джонсън" на НАСА в Хюстън идентифицирали в северните равнини на Марс десетки хълмове, които поразително приличат на кални вулкани.
Данни, получени с помощта на инфрачервени лъчи, също показват, че марсианските възвишения се охлаждат по-бързо през нощта в сравнение със заобикалящи ги скали, както би могло да се очаква в случай, че са съставени от седименти.
Изследователите заедно с Дейвид Бейкър от университета Браун използвали уреди на апарата "Марс рикънисънс орбитър" на НАСА, за да наблюдават много от тези структури в северния район, известен като Acidalia Planitia.
Данни на "Марс рикънисънс орбитър" сочат, че материалът в състава на възвишенията е по-оксидиран от скалите в заобикалящите ги равнини. Това подсказва за наличие на железни оксиди, които се формират в присъствието на вода в течно състояние.
На снимки, направени с камера на "Марс рикънисънс орбитър", се вижда също, че ярките възвишения изпъкват на фона на тъмните базалтови скали в заобикалящите ги равнини. На Земята най-много кални вулкани има в Азербайджан и съседното Каспийско море.
Кални вулкани са открити на повече от 40 места на сушата и повече от 20 места под морското равнище.
В Азербайджан метанът е толкова много, че може да се възпламени, заяви Карлтън Алън. Това увеличава възможността калните вулкани да допринасят за наличието на наблюдавания в марсианската атмосфера метан. Метанът може да остане за кратко в атмосферата. Следователно продължителното му присъствие в марсианската атмосфера означава, че тя се "зарежда" с метан вследствие на неизвестен процес.
Карлтън Алън поясни, че районът с кални вулкани не е бил изследван достатъчно дълго за атмосферен метан. Няма данни тези вулкани да са активни днес. Според Алън те са се образували през последните 10 милиона години.
Ако живот някога е съществувал на Марс, данните за това трябва да са заровени под марсианската повърхност, където вероятно е достатъчно топло, за да може водата да остане в течно състояние.
Калните вулкани могат да пренасят скали от дълбините до повърхността, където тези скали е възможно да бъдат открити от роботи.
Като използвали снимки, направени от космическия апарат "Марс Одисей", Карлтън Алън и Дороти Йолер от космическия център "Джонсън" на НАСА в Хюстън идентифицирали в северните равнини на Марс десетки хълмове, които поразително приличат на кални вулкани.
Данни, получени с помощта на инфрачервени лъчи, също показват, че марсианските възвишения се охлаждат по-бързо през нощта в сравнение със заобикалящи ги скали, както би могло да се очаква в случай, че са съставени от седименти.
Изследователите заедно с Дейвид Бейкър от университета Браун използвали уреди на апарата "Марс рикънисънс орбитър" на НАСА, за да наблюдават много от тези структури в северния район, известен като Acidalia Planitia.
Данни на "Марс рикънисънс орбитър" сочат, че материалът в състава на възвишенията е по-оксидиран от скалите в заобикалящите ги равнини. Това подсказва за наличие на железни оксиди, които се формират в присъствието на вода в течно състояние.
На снимки, направени с камера на "Марс рикънисънс орбитър", се вижда също, че ярките възвишения изпъкват на фона на тъмните базалтови скали в заобикалящите ги равнини. На Земята най-много кални вулкани има в Азербайджан и съседното Каспийско море.
Кални вулкани са открити на повече от 40 места на сушата и повече от 20 места под морското равнище.
В Азербайджан метанът е толкова много, че може да се възпламени, заяви Карлтън Алън. Това увеличава възможността калните вулкани да допринасят за наличието на наблюдавания в марсианската атмосфера метан. Метанът може да остане за кратко в атмосферата. Следователно продължителното му присъствие в марсианската атмосфера означава, че тя се "зарежда" с метан вследствие на неизвестен процес.
Карлтън Алън поясни, че районът с кални вулкани не е бил изследван достатъчно дълго за атмосферен метан. Няма данни тези вулкани да са активни днес. Според Алън те са се образували през последните 10 милиона години.
