Животът възвръща нормалния си ритъм, въпреки че ситуацията „извънредно положение“ изтича след седмица на 13 май.
След като на заведенията с тераси и площи с маси за консумация на открито им бе разрешено да отворят от 6 май, на следващия ден повечето обекти, разполагащи с подобни възможности, отвориха врати. Магазини за дрехи и други стоки за бита, извън храните, все още не са отворили масово, а пред останалите сравнително отговорно се чака ред пред вратата.
В кафенетата обаче има доста хора, особено на терасите и заведенията с повече пространство, макар че не липсват и ситуации със струпване на хора и неспазване на нужната дистанция, консатира репортер на СмолянБГвести.
Все повече смолянчани се разхождат по главната улица, която възвръща познатия на всички изглед-магазинчета, кафенета, пицарии вече отварят, други се настройват да работят в нормални условия. Или поне се надяват.
Част от собствениците на обекти вече изпълниха задължителните препоръки за социална и санитарна хигиена, спазвайки мерките за дезинфекция и дистанция между масите. Други се подготвят-чистят, мият и дезинфекцират след два месеца „извън оборота“.
Почти всичко изглежда нормално, дори още си стоят изрязаните в настилката и подготвени за запълване дупки по пешеходната зона, както обикновено текат няколко запушени от вчерашния дъжд шахти, на места отводнителните съоръжения преливат с непоносим „аромат“, но като че днес това не прави особено впечатление както преди.
Усеща се страх-масово хората са с маски – макар и сами на улицата, макар и в движение по тротоара без други хора в близост. Повечето лица са с угрижени израженията, усеща се напрежение, не са малко маскираните-масово възрастни и пенсионери, но не са рядкост и младите. Скованост някаква витае, дори в усмивките на хората.
И макар животът да се завръща към нормалността, отпечатъка на извънредно положение, страха от болести, безработица и обедняване се усеща във всичко. Някак плахо се надяваме, че няма отново да попаднем в капана на забраните- да дишаме, да се движим, да се прегръщаме и общуваме. И не само заради запахата от глоби и наказания, а от страх за живота.
Едно е сигурно-тепърва ще оценим с друг критерий „нормалността“ на обикновения живот, въпреки че често бяхме недоволни, все нещо не ни достигаше. Дори не си давахме сметка колко жизненонеобходима е свободата – на дишане, прегръдка, общуване, движение, работа и… дори планиране на ежедневно пазаруване в кварталнта бакалия.
Дано това, през което преминахме, ни научи на ред-без заплахи, на отговорност без наказания, на обич и грижа един към друг-без изисквания за възмездност. И дано тази скованост навън не се настани трайно в умовете ни и да ги оперира трайно от стремежа за свобода.
Щиляна Чакърова
