Клубът на дейците на културата съобщава с прискърбие, че на 15 декември ни напусна Христина Стайкова, дългогодишен председател на УС, общественик, преподавател, творец и най-важното – добър човек.
Тя дойде в Смолян и стана част от вдъхновението на един род, вплетен органично в основата и вътъка на културата на този български край. Избра да дели хляб и постеля с художника Петър Стайков и не посегна на ничий хляб, на ничия друга постеля. Така остави душата си всякога пълна. Заедно с това тя не спираше да спори с живота. Падаше, ставаше, търпеше поражения, отчайваше се, но не губеше вяра. Гледаше напред. И остана до края в групата на ония чистопробни идеалисти, които нашето време почти не познава. Понеже знаеше, че някои неща се виждат само, ако вярваш в тях, тя беше склонна да повярва на всеки
творец, защото вярваше, че изкуството събужда мисълта, която движи света. Правеше повече, отколкото изискваше животът от нея и по-малко, отколкото й позволяваше. Убедена, че женското сърце е ротор, който кара света да се върти, тя непрестанно го зареждаше с енергия...
Затова на изпроводяк спокойно може да кажем: добрите хора не умират, не се превръщат в дим. Те винаги оставят диря и светъл път, по който да вървим. Нека пътят й е лек. Защото ако пътят на човека води до безнадежден край, то пътят към Бога – до безкрайна надежда.
Поклон!