Страната не е богата в традиционния смисъл на думата, но минерално богатство под леда засилва апетита на Вашингтон към Арктика

Когато Доналд Тръмп отново повдигна идеята за придобиване на Гренландия в началото на 2025 г., това първоначално прозвуча като познат отзвук от първия му президентски мандат.

Подновеният интерес обаче, този път придружен от информации, че екипът на Тръмп е обсъждал директни парични плащания към жителите на Гренландия, изглежда подсказва по-дълбок ангажимент, а не просто политически театър, пише Euronews.

Вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс вчера се срещна във Вашингтон с външния министър на Дания Ларс Льоке Расмусен и с външния министър на Гренландия Вивиан Моцфелд.

Говорейки пред журналисти, Расмусен заяви, че двамата министри са казали на американските си колеги, че „не е лесно да се мисли иновативно за решения, когато всяка сутрин се събуждаш с различни заплахи“. Той обясни, че разговорите са били конструктивни, но добави, че Тръмп настоява за „неприемливо“ предложение за завладяване на Гренландия.

Франция, Германия, Швеция и Норвегия — всички членове на НАТО, както и Дания — са решили да изпратят войски в Гренландия за участие в съвместни учения с датските сили.

Това, което дълго време се възприемаше като провокация, все повече изглежда като сериозен опит за доминация в Арктика. За сметка на съюзника от НАТО Дания, е възможно САЩ да се прицелват в Гренландия както заради минералните ѝ ресурси, така и по съображения за националната сигурност.

Подобен ход внася арктически хлад в отношенията между ЕС и САЩ, особено в момент, когато Съюзът изпитва трудности да си осигури суровините, необходими за постигане на климатичните цели и поддържане на дигиталната инфраструктура.

Защо Тръмп иска Гренландия

Гренландия не е богата в традиционния смисъл на думата. Икономиката ѝ е малка, силно зависима от риболова и до голяма степен се издържа от годишна субсидия от Дания в размер на около 3,9 млрд. датски крони (520 млн. евро), или приблизително 9000 евро на жител годишно.

По данни на Световната банка брутният вътрешен продукт на Гренландия се оценява на около 3,5-4 млрд. долара (3,2-3,7 млрд. евро) при население от около 56 000 души. Около 90% от износа идва от продукти, свързани с риболова.

Макар тези характеристики да не представляват интерес за администрацията на Тръмп, САЩ очевидно са привлечени от два други фактора, които имат малко общо с БВП. Първият е географското ѝ положение, а вторият — това, което се крие под ледената ѝ покривка.

Островът заема ключова позиция между Северна Америка и Европа и вече е дом на космическата база Питуфик — основен елемент от американските системи за ранно предупреждение за ракети и космическо наблюдение в Арктика.

„Ако ние не го направим, Русия или Китай ще поемат контрола над Гренландия“, каза Тръмп. „А ние няма да имаме Русия или Китай за съсед."

Ресурсите добавят още един пласт към мотивацията на САЩ — макар президентът публично да твърди, че това не е водещият фактор. Вашингтон е болезнено наясно, че Китай доминира в добива на редкоземни елементи и в преработката им. Гренландия в момента не произвежда редкоземни метали, но Геоложката служба на САЩ оценява, че там има около 1,5 млн. тона добиваеми редкоземни резерви. Геоложката служба на Дания и Гренландия (GEUS) обаче оценява ресурсите на около 36,1 млн. тона — показател за разликата между геологичното наличие и търговската добиваемост.

Изследвания на GEUS показват, че Гренландия съдържа находища на 25 от 34-те материала, които Европейската комисия класифицира като „критични“ суровини. Те се използват в продукти от електромотори за автомобили до бойни самолети. Общо са идентифицирани 55 находища на критични суровини, но в момента се разработва само едно.

Европейският съюз е на 100% зависим от китайски внос на тежки редкоземни елементи, а САЩ също разчитат силно на външни вериги за доставки. Китай осигурява около 70% от световния добив на редкоземни елементи — около 270 000 тона през 2024 г.

Може ли Гренландия да замени Китай?

Освен редкоземните ресурси, Гренландия потенциално е богата и на нефт и природен газ. Макар проучванията да бяха до голяма степен замразени след мораториума от 2021 г. върху новия добив на нефт, по-стари оценки на Геоложката служба на САЩ сочат, че офшорните басейни около острова може да съдържат до 17,5 млрд. барела петрол и 148 трилиона кубични фута природен газ.

Суровата геоложка стойност на известните минерални ресурси на Гренландия теоретично може да надхвърли 4 трилиона долара (3,66 трилиона евро), според проучване на American Action Forum (AAF). Реално добиваемата част обаче е едва около 186 млрд. долара при сегашните пазарни, регулаторни и технологични условия.

Оценките за „цената“ на Гренландия варират силно. AAF я оценява на 186 млрд. долара, „Икономист“ — на около 50 млрд. долара, докато „Файненшъл таймс“ предлага оценка от 1,1 трилиона долара. „Ню Йорк таймс“ пък изчислява стойност между 12,5 и 77 млрд. долара. Тези огромни разлики подчертават нематериалния характер на стойността на Гренландия.

Ще променят ли парите мнението на гренландците?

Администрацията на Тръмп обмисля директни плащания — между 10 000 и 100 000 долара на жител — като начин да наклони обществените нагласи в Гренландия към ориентация към САЩ.

Проучванията обаче показват, че подобни предложения са политически неуместни. Анкета на Verian Group от януари 2025 г. показва, че 85% от гренландците са против напускане на Дания и присъединяване към САЩ, докато едва 6% подкрепят идеята.

В САЩ идеята също е непопулярна. Проучване на YouGov от януари 2026 г. показва, че само 8% подкрепят използването на военна сила за завземане на Гренландия, а 73% са против.

Според икономиста на 22V Research Якоб Функ Киркегор Копенхаген е преминал от тихо игнориране на изказванията на Тръмп към активно ограничаването им чрез закони, институции и съюзи. Целта не е спор с Белия дом, а стесняване на пространството за действие.

Конгресът като спирачка

Киркегор отбелязва, че Конгресът на САЩ е особено чувствителен към президентския произвол след последните събития във Венецуела. Всяка промяна в статута на Гренландия би изисквала одобрение от Конгреса, а дори реторични заплахи срещу територия на съюзник от НАТО рискуват да подкопаят алианса.

В същото време Дания може да предложи на Тръмп реални отстъпки, без да засяга суверенитета — например разширено военно сътрудничество и по-голям достъп за американски инвестиции в минния сектор.

„Тръмп може да разположи хиляди американски войници в Гренландия, за да защити националната сигурност на САЩ, с пълното политическо одобрение на Дания и Гренландия, и след това да заяви, че е решил проблема“, казва Киркегор.

През тази призма стойността на Гренландия не е въпрос на покупна цена, а на символика, стратегия и баланса между сътрудничество и контрол в един все по-оспорван свят.