За да спрат опитите на путинските зомбита да сипват катран в родния успех на „Евровизия“, Саня Армутлиева и хората ѝ трябва да кажат истината за „приноса“ на Киркоров и да отрежат всякакви възможности за руски претенции – сега и в бъдеще

Одиозният путинист Филип Киркоров обяви, че без него Дара нямаше да победи на „Евровизия“, най-много да е десета. С такъв апломб, сякаш наред с победата на Дара иска да си присвои и ясновидството на Ванга. Но и това не стига. В неговите въжделения България била и си остава „16-а република на Русия“, българите „наистина“ обичат руснаците и „наистина им липсва“ Русия. Колко му е да си присвои и България, и българите, и обичта им – за своя и общоруска употреба? Как точно ще ни липсва Русия ако сме нейна република, при това 16-а, което е съветски (а не руски) сюжет за умопомрачени – не е важно. Връзката с реалността не е добре дошла. 

Изобщо не ни липсва Русия, неуважаеми Киркоров, и не сме ви никаква република. Когато българите решат да сменят  държавата, тръгват на Запад, не към Рашистан. 

За какво да ви обичаме? 

За това, че два пъти сте ни окупирали, а и сега не ни оставяте на мира с хибридно-завоевателните си мераци? „Освобождавали“ сте ни? Робите не могат никого да освобождават, могат само да мултиплицират мракобесието на господарите си в земите на други народи. Докато не скъсат оковите. Но вие така и не скъсахте вашите. Кога сте имали неробски устроена държава? По времето на крепостните селяни, в съветския концлагер или в този на Путин? През цялата си история сте живели в държавна патология. И не, изобщо не искаме това у нас. 

И долу ръцете от Дара! 

Какво точно твърди, че е направил Филип Киркоров за нашето момиче? Помолили го уж от БНТ да помогне и ги свързал с гръцкия композитор Дмитрис Контопулос (когото представя като част от „своя“ Dream Team). Украинецът Николас Чоб, който е работил с Дара и екипа ѝ като криейтив съветник – от избирането на песента до самия финал на „Евровизия“, разказа, че за цялото това време не е чул нито веднъж продуцентите или режисьорите да споменават името на Филип Киркоров. 
По-късно самият Контопулос заяви пред RFI, че Киркоров няма нищо общо с проекта.  
Има ли изобщо нещо вярно в брътвежите на последния? Твърди, че се наложило да помага, защото Дара имала всичко, но нямала хит. Това обаче не е така. Музиката на „Бангаранга“ е създадена още през 2023 г. от самата Дара и румънеца Кристиан Тарчеа-Моноар – той разказва, че песента се е родила, когато двамата влезли в студио и решили да направят нещо щуро. Към тях се е присъединила норвежката Ан Джудит Уик. Тоест хитът е съществувал доста преди Киркоров да влезе в кадър. Впоследствие Дмитрис Контопулос се е заел да го шлифова. 

Дори да приемем версията на Киркоров за негов принос – как точно реши, че иначе Дара би била максимум десета?
Творческият процес не е плод-зеленчук, за да измериш:  това са моите две кила домати, това са твоите краставици. Само самовлюбен глупак би имал подобни претенции.    

Коментатори  от различни страни обръщат специално внимание на креативната хореография на Фредрик Ридман – и тя наистина придаде нужните мащаби на сценичната изява на Дара. 

Но хората по света виждат преди всичко гигантския ѝ талант 

Глас, вокална техника, танцови умения, артистичност, харизма. Умението да пее безупречно докато танцува по безподобен начин – тя не използва балета за фон, а е пълноценна част от балета. Това, което направи Дара победителка, са преди всичко нейните дарби и къртовският труд.

Впрочем, Киркоров би имал поне малко легитимно основание да претендира за парченце от победата ѝ, ако беше призовал рускоезичните по света да я подкрепят. Нищо такова не направи. И той, и Кристиан Костов, заговориха за нея едва след като победи. Последният дори позира пред камерите, застанал до Дара, явно надявайки се догодина да бъде поканен на „Евровизия“ у нас. Сигурно и Киркоров се надява.  

В победните  моменти  

пролича колко Дара НЕ прилича на тях 

Помните ли какво каза Кристиан Костов преди участието си в „Евровизия“ през 2017 г.? Че иска да спечели конкурса, да занесе кристалния микрофон в Москва и да го счупи. Да покори Европа, а после да я унижи – като балсам за комплексите на мракобесната си родина. Не е българин, както и Киркоров.  Чипът им е кремълски.      

А какво направи Дара? Донесе кристалната статуетка и символично я поднесе на българските фенове. Показа благодарност и уважение към „Евровизия“, към домакините, към страната си и своите колеги – призова света да дойде и да види българските музиканти. Благодари на Бога, благодари на съпруга си. 
Докато Киркоров позьорстваше как не можел да не застане под знамето на „малката си родина“, тя каза обратното:  никога не е вярвала, че сме малки – вярва, че „ние българите можем да преобърнем света“. Наративът за „малка България“ и придружаващият го комплекс за малоценност са често използван инструмент от Кремъл, за да ни подрязва крилата. Дара не позволи да подрежат нейните. Браво, момиче!  

Логично е, че проруският тролинг в мрежата не спря да я атакува. Дори я набеди в сатанизъм, съвсем в реториката на Сергей Лавров, който твърди, че конкурсът „Евровизия“ изобщо е сатанистки. 
И нападките на путинистите, и „помощта“ на Киркоров имат една и съща цел – да посекат този момент на национална еуфория и съпричастност. 

Да ни внушават, че

 нямаме нищо, на което да се опрем като национално достояние

да сеят разделение отново и отново. Както беше убит празникът за влизането ни в еврозоната, от съвсем „навреме“ режисираните протести, постилащи пътя на руския избраник Радев към властта. 
Защото „всяко тържество на българите е смърт за Русия, както казва глашатаят на руската имперщина Иван Аксаков, когато народът ни се вдига за великото дело на Съединението.  
Кремъл винаги е искал слаба и подчинена България, затова ще удря по националното ни самочувствие винаги когато може и с каквото може. 
И ще продължава хибридните си операции докато може.  Съвсем легитимни са опасенията, че около домакинството ни на „Евровизия“ през следващата година киркоровци и цялата руска агентура ще се опитват да упражняват влияние, да сеят раздори, да шпионират, да компрометират България. Но нека не проектираме това върху Дара, защото тя е тяхна мишена, а не съучастник. Дори е съвсем  възможно със спекулациите за „руска помощ“ да целят да я злепоставят. Нека не ставаме част от грозния хейт срещу нея – така идеално бихме обслужили руския дневен ред. 

Хайде да не се хващаме отново на старите руски номера

А просто да се зарадваме. Няма значение колко ни е (не)важна „Евровизия“ – сега сме на музикалната карта на света и той полудя по Дара. Вече е 11-а в класацията на „Спотифай“, на път е да влезе и в „Билборд“. Радват ѝ се дори хора, които признават, че това не е техният стил музика. Водещият на канала danebramage ROCKS в YouTube - американец с 34 700 последователи, многократно повтори, че „Бангаранга“ го е „хванала“ и не излиза от главата му, въпреки рокаджийския му вкус за музика. Германски метъл музикант отбеляза, че на „Евровизия“ е имало прогресив банда, но песента ѝ не е била прогресив, докато тази на Дара е. И поясни за изумените – чували ли сте поппесен с такава смяна на ритъма? И това докато „превежда“ акордите на „Бангаранга“ на китара… 

Но за да спрат опитите на путинските зомбита да сипват катран в успеха на Дара, Саня Армутлиева и екипът ѝ трябва да заемат ясна позиция и да отрежат всякакви възможности за руски претенции – сега и в бъдеще. 
Дара е българка и успехът ѝ български. И не, няма нужда да стреля в упор с фолклорни заемки, за да покаже своята принадлежност. Мисли модерно, работи с международен екип и така ще бъде. Но ще носи българския дух и своята самобитност във всичко, което прави.  Ще бъде все по-свободна да избира, защото вече е на световната сцена. Ще вдъхновява други млади таланти  да сбъдват мечтите си. Казва, че нейната мечта винаги е била да обединява.    
Успех, щуро момиче!
Киркоров, shut up!

    Илиана Славова