Машина за разшифроване на мисли

Киното отдавна разарботи темата

Какво гледате и какво виждате? Ученият Джек Галънт може да изясни това, като разшифрова вашите мисли.

Джек Галънт може да чете мисли. Или поне може да разбере какво виждате, ако се намирате в неговия апарат и гледате филм, който той ви е пуснал.

Галънт, занимаващ се с изследвания в Калифорнийския университет в Бъркли, е създал машина за разшифроване на дейността на мозъка. Неговият апарат сканира мозъка и пресъздава това, което вижда човек.

Ако подобни технологии, предназначени за четене на мисли, получат по-широко разпространение, ще бъде ли това повод за притеснение? Попитайте Галънт и отговорът му ще се окаже доста неочакван.

Експериментът на Галънт се състоял в това, че хората гледали филми, а изследователите междувременно записвали как работи мозъкът им. След това, с помощта на специален алгоритъм, от получената информация и базата видеоклипове YouTube се пресъздавало размазано изображение. С други думи учените преобразували активността на мозъка в картинки, демонстриращи това, което вижда човек.

За Галънт и екипа му този експеримент бил само един от начините да се покаже как работи технологията. Макар новините за апарата да попаднали на първите страници на вестниците, ученият първоначално не планирал да създава разшифровчик за мисли.

„Това беше едно от най-готините ни изобретения – казва той, – но това не е наука.“

Задачата на Галънт е, основавайки се на модели за обработката на визуална информация от мозъка, да разбере как работи зрителната система на човека. Разшифроването на мислите станало страничен продукт, случайно породен от научното изследване. „Ако сте създали наистина добър модел на мозък, едновременно получавате и най-добрия от възможните разшифровчици“, обяснява ученият.

Независимо каква научна ценност има апаратът на Галънт, неговото изобретение подклажда опасенията на привържениците на антиутопичните теории на бъдещето, че държавите ще започнат да нахлуват в съкровените мисли на човека.

Реалност: Тази система е демонстрирана на конференция Human Sensing 2013 г. в Йокохама, Япония. Лента за глава с iPhone със специална призма записва това, което предизвиква интереса ви. Системата има ЕЕГ сензори, които сканират мозъка за проява на интерес. При открит интерес, телефонът записва пет секунди GIF файлове, които след това се съхраняват в албум.

Подобни страхове може за изглеждат глупави, но Галънт не смята така. „Съгласен съм, струва си да се страхуваме, но чак след 50 години“, казва той. Толкова време ще е необходимо, за да се разрешат двата основни проблема пред развитието на технологиите за разшифроване на мисли – създаването на мобилно оборудване и усилването на сигнала.

Сега, за да позволите на Галънт да прочете мислите ви, трябва да преминете функционална магнитно-резонансна томография (фМРТ) – с помощта на грамаден апарат, измерващ циркулацията на кръвта в мозъка.

Макар фМРТ да се смята за един от най-добрите начини за изследване на мозъчната активност, тази технология все пак не е идеална и не е пригодена за мобилна работа. Пациентът, намиращ се в апарата, не трябва да се движи, освен това тази техника не е евтина и заема много място.

Ако се сравнят кадрите от видеото и изображението, получено при разшифроване на мозъчната активност, връзката между тях е очевидна. Но картинката, която строи алгоритъмът на Галънт въз основа на мозъчните сигнали, не блести с качество. Резолюцията на снимките с фМРТ просто не е достатъчна да се генерира ясно изображение.

„Докато някой не измисли по-добър метод за изследване на мозъчната активност от сегашната технология, едва ли ще се появят мобилни апарати за разшифроване на мисли, предназначени за масово използване“, смята той.

Устройство за разшифроване на сънища

Галънт не работи над нови разшифроващи апарати, но с това се занимават други учени. Екип изследователи в Япония се опитва да създаде устройство за разшифроване на сънища, основано на същата технология на фМРТ. За разлика от експеримента с видеофилмите, където учените могат да съпоставят видяното от човека изображение с получените при изследването на мозъка му данни, със сънищата нещата са по-сложни.

За да изпитат и обучат системата, изследователите поставили участниците в експеримента в апарат за фМРТ и им позволили да се потопят в полудрямка – междинно състояние между съня и бодърстването. След това ги будели и ги питали какво са видели. Назовавали се най-различни предмети и въз основа на тази информация се установявала корелация между образите от съня и се настройвал алгоритъмът.

Ръководейки се от получената база данни, японските учени успели да опознаят около 605 от типовете изображения, които виждали доброволците по време на сън. Главното, което пречи да се премине от тези експерименти към създаването на универсален разшифровчик на сънищата, е уникалността на индивидуалните мозъчни сигнали.

Дори да сте готови да поспите в апарата за фМРТ, не съществува универсален разшифровчик, който да разкаже за вашите нощни приключения.

Макар Галънт да не работи над създаването на декодер на мисли, той знае какъв апарат би конструирал на първо място. „Лично яз смятам, че най-добре би било да се научим да разшифроваме вътрешния диалог на човека. Ако се създаде механизъм, който конвертира вътрешната реч във външна, с помощта на подобна технология може да се шофира. И такъв апарат би станал универсален преводач.“

Вътрешният глас

Някои изследователи са се приближили към постигането на тази цел. Например екип холандски учени изследвали мозъка на носители на два езика, за да разберат какви образи се формират в главата на участниците в експеримента (например образ на кон или крава).

Те успели правилно да определят значението на тези образи независимо на какъв език мислели доброволците – на английски или холандски. Но както и в случая с разшифроването на сънищата, системата трябвало да се обучава конкретно за всеки човек – така че до създаването на универсален преводач е още далече.

Благодарение на разшифроването на мисли повече хора се заинтересували от изследванията на Галънт.

„Ако се приближите до човек на улицата и започнете да му разказвате как работи неговият мозък, веднага ще му стане скучно“, обяснява ученият. Затова, когато изследователят показва видео на хората, където нагледно се демонстрира активността на собствения им мозък, в тях мигновено ще се пробуди интерес.“

—————–

Авторката на тази статия – Роуз Евълет, изследва как хората подреждат пъзелите, предлагани им от науката и технологиите. Тя публикува в издания като Nautilus, NOVA и Scientific American.

Източник: megavselena.com

Facebook коментари

Коментари в сайта

Последни новини