Американските цивилизации – маите и ацтеките, са употребявали шоколада преди поне 4 хилядолетия. Напитката ксокоатл (xocoatl – горчива вода) се консумирала студена и неподсладена само от богати и овластени персони. Тя играела важна роля в културния живот на древните маи и ацтеки. Понякога подсилвали качествата и с чили. Светът получава шоколада след завладяването на Централна Америка от испанците. Те променили името на „горчивата вода” на чоколатл (chocolatl).
През 16 век испанците откриват шоколада, през 17 и 18 – първо френските благородници, а после и висшата класа в Англия, Белгия, Австрия, Германия и Италия започват да го сервират. Все още е много скъп и се предлага като напитка. В края на 18 век се появява първата машина за шоколад и първата фабрика. Едва през 19 век човечеството получава първия шоколад на блокчета - млечен, твърд и топящ се в устата. Оттогава насам до наши дни шоколадът е неизменна част от менюто ни, в много големи мащаби. Черен, бял, в сладоледи, по торти, дори за масаж в центровете за красота... едва ли можем да си представим един ден от живота без шоколад.
Сега обаче си представете един ден посветен изцяло на шоколада. Не говорим за Коледа и Великден или за Св. Валентин, когато се продават всевъзможни шоколадови неща. Става дума за Световния ден на шоколада, който е на 7 юли. И понеже шоколадът е като нищо друго на света, той има още един ден – на 4 септември. Обаче и това му е малко, някъде го честват и на 28 октомври. И това не е достатъчно, защото с малко качествен шоколад всеки ден става празник.
В крайна сметка Америка е завладяна от европейците, но светът е превзет от шоколада.
Помислете, кой е най-добрият шоколад, който познавате? Ръчно правеният във Виена или белгийският? Швейцарските кравички давали най-доброто мляко, затова може би швейцарският? А знаете ли, че шоколатие е престижна професия и представителите ѝ са особено желани в Япония? На най-светските частни партита в страните с елит, освен известния музикант на бял роял, задължително има и фонтан от разтопен шоколад...
