Управителят на БНБ: Финансовата криза наложи нови задачи на централните банки

Еволюцията в отговорностите на централните банки бе една от основните теми на международната конференция "Настоящия глобален и европейски финансов цикъл: къде сме в момента и как ше продължим напред", посветена на 140-тата годишнина на Българската народна банка. Тя е оранизирана съвместно от БНБ и от Банката за международни разплащания в Базел и се провежда в София от 7 до 8 юли. В нея участват управителят на БНБ Димитър Радев, подуправителя Калин Христов, генералният мениджър на Банката за международни разплащания Августин Карстенс, заместник-генералният директор на Европейската централна банка Фатима Пириш, председателят на УС на Централната банка на Швейцария Томас Джордан, управителят на Централната банка на Австрия Евалд Новотни, управителят на Централната банка на Дания Ларс Роде, председателят на УС на Централната банка на Литва Витас Василиаускас, подупоравителят на Централната банка на Индия Вирал Ачаря и други.

В словото си управителят Димитър Радев подчерта, че БНБ е една от най-старите централни банки в света - 13-та по реда на основаването, поради което настоящата конференция бележи дългогодишната история на централната банкова дейност в България.

 

Разглеждайки еволюцията на мандатите на централната банка, Радев припомни, че исторически централната банка е свързана с целта за поддържане стабилността на националната парична единица и на цените. Надзорът се е превърнал във функция, възлагана или отнемана от централните банки при циклични периоди в зависимост от преживените кризи едва след Голямата депресия през 30-те години на миналия век.

Според управителя на БНБ по отношение на надзора като централнобанкова функция световната криза от 2007/2008 година е имала двустранно отражение. Първо, тя е довела до това надзорът върху банките да се превърне в отговорност на все по-голям брой централни банки. Второ, фокусът върху стабилността на системата роди макропруденциалния надзор като изрично понятие и задача, за която съвсем естествено централните банки поеха отговорност.

"В България паричният режим може да бъде разглеждан като доста традиционен, като основната цел на БНБ е да поддържа ценовата стабилност посредством осигуряване стабилността на националната парична единица. Вече повече от 20 години режимът ни се опира върху функционирането на паричния съвет. БНБ също така провежда и микро- и макропруденциални политики. В действителност доста преди последната глобална криза ние разработихме и приложихме контрациклични макропруденциални мерки, макар че терминът "макропруденциален" все още не беше възприет. Много други страни от региона в условията на масов приток на капитали направиха същото", заяви Димитър Радев.

Управителят на БНБ отдели специално внимание на въздействието на финансовата криза от 2007/2008 година за преосмисляне на значението на финансовата стабилност като цел на политиката на централните банки.

"Беше изразена загриженост относно способността на централните банки да предотвратяват и управляват финансови кризи. Това провокира дискусии за ролята им в опазването на финансовата стабилност. В крайна сметка беше призната нуждата да се преразгледат и коригират отговорностите на централите банки във връзка с финансовата стабилност.

Важна реакция на политиката след световната криза беше усъвършенстването на рамката на макропруденциалната политика и възлагането на допълнителни отговорности на централните банки в областта на финансовата стабилност. След това централните банки разработиха инструментариум за практическото приложение на макропруденциалната рамка",коментира Димитър Радев.

Според управителя на БНБ новите рамка и инструменти на политиката обаче могат да функционират добре само дотолкова, доколкото може да се "диагностицира" кога има нужда от прилагането им. Радев смята, че те имат ограничен принос, ако въобще имат такъв, за постигане целите на опазването на финансовата стабилност, освен ако макропруденциалните надзорни органи могат да идентифицират натрупването на цикличен системен риск във финансовата система.

Факт е че постигането на целта за финансова стабилност чрез макропруденциални мерки не може да бъде ефективно, без да се разбира финансовият цикъл. Димитър Радев припомни, че сегашната фаза на глобалния финансов цикъл в голяма степен се определя от паричната политика на САЩ. Спомняме си от кризата през 2007-2008 г. как финансовите сътресения породиха и предизвикаха широкомащабна глобална криза.

Тъй като политиките на ЕЦБ също оформят финансовия цикъл в Европа извън еврозоната посредством икономическите и финансови канали, макар че са налице и различия, третата ни сесия е посветена на финансовия цикъл в държавите членки на ЕС, които са извън еврозоната.

"Ако разглеждаме България като пример, последните изследвания и съответните оценки на БНБ за местния финансов цикъл действително показват, че ние сега се намираме във възходящата фаза на натрупване на цикличен риск. Съответно решихме да активираме и след това повишихме нивото на нашия контрацикличен капиталов буфер", каза управителят на БНБ.

Източник: news.bg

Видеа по темата

Facebook коментари

Коментари в сайта

Случаен виц

Последни новини