Конституционалисти за клетвата: Отсъствието на Радев не е толкова важно, дължината на мандатите е

Това е довършване на мандат, смята доц. Киселова. Принципът на ротация трябва да се спази, подчертава проф. Киров

Отсъствието на президента Румен Радев от церемонията по полагане на клетва на новите конституционни съдии Десислава Атанасова и Борислав Белазелков не е сериозен проблем по процедурата - далеч по-важно е какъв мандат ще изкарат двамата, пълните 9 години, или ще довършат под 7-те години на предшествениците си.

По-рано днес номинациите на Народното събрание за Конституционния съд положиха безпрепятствено клетва като съдии, въпреки отсъствието на държавния глава Румен Радев. А съществува прецедент - през 2012 г. тогавашният държавен глава Росен Плевнелиев отказа да присъства на клетвата на Венета Марковска, също номинация на парламента, и тя не встъпи в длъжност. Подробност обаче е, че тогава Марковска не положи клетва, не бе подканена да направи това след заявлението на Плевнелиев защо ще напусне церемонията. Докато днес Атанасова и Белазелков се заклеха.

Според доц. Наталия Киселова, конституционалист и преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“, ключово е, че Атанасова и Белазелков довършват вече започнал мандат.

„Какво пише в закона - че конституционните съдии полагат клетва. Полагането на клетва обичайно става октомври или ноември. Преди две години НС не е избрало нови съдии. Тогава е започнал да тече този мандат, в който днес встъпиха. От това, че днес частично се попълва съставът на съда, то може да се каже, че онзи, който не участва в конституирането, в случая общото събрание на двете върховни съдилища и президента, може и да не присъства“, коментира тя пред Клуб Z.-  „Те не встъпват в длъжност, когато трябваше, затова и един от органите може да отсъства."

Според нея целта на присъствието на президента, председателя на НС и представители на върховните съдилища е да се даде легитимност на Конституционния съд.

„Съдиите от КС не се явяват на избори, но те решават по въпроси, които органи с много по-голяма легитимност са приели. По тази причина е необходимо присъствието, когато встъпват тези нови съдии. Тъй като трябва да се прелее легитимност от Народното събрание към КС, е нужно присъствието на председателя на НС, но не и на президента“, добави конституционалистката.

Според Киселова това, което може да увреди на имиджа и авторитета на Конституционния съд пред обществото, е дали той ще отстъпи пред политическия натиск - т.е. дали ще приеме Атанасова и Белазелков да изкарат пълен мандат, както реши Народното събрание.

„Когато ти заобикаляш формално решението на КС и внасяш с ясното съзнание противоконституционно решение, и сега твърдиш, че ще станеш независим, това създава проблеми за имиджа на КС“, добави тя. - „Въпросът е дали Конституционният съд ще бъде принципен и ще каже, че 9 години значи 9 години и на всички съдии ще им приключва мандатът на една дата, т.е. на 15 ноември след 6 години и 8 месеца."

И подчерта, че ще трябва да съдим за новия състав на КС по това как решава предстоящите дела.

На подобно мнение е и конституционалистът проф. д-р Пламен Киров, ръководител на катедрата „Конституционноправни науки“ в СУ. Той припомни първото назначаване на конституционни съдии в демократичната ни история - през далечната вече 1991 г., когато, за да може мандатът на всички съдии да спази ротацията, някои са били назначени за 3 години, други за 6 години.

„Принципът на ротация има предимство. Когато почине конституционен съдия, като се назначи нов, той доизкарва мандата на своя предшественик. Защо не е с 9 години мандат? Защото има принцип на ротацията, който гарантира независимост на съда."

Проф. Киров, който преди дни заяви, че едва ли Радев ще пропусне клетвата, сега призна, че е сгрешил - но не е изненадан, заради „тези реплики, които се размятат между президента и парламента“.

Попитан дали това не нарушава прецедента, поставен от Плевнелиев, той отбеляза:

„Прецедентите се разглеждат и се решават по различен начин, в зависимост от това как ни отърва в България. Плевнелиев не назначи и служебно правителство, въпреки че беше длъжен. Какво последва от това? Нищо. В България нищо не води до нищо. В България всичко е омазано. (В края на 2016 г. Плевнелиев остави това на новоизбрания президент Румен Радев, б.р.)"

На въпроса дали все пак ще има довършване на мандата от страна на Атанасова и Белазелков, а не пълните 9 години, той отбеляза:

„Моето мнение няма никакво значение, има решение на Конституционния съд (да е довършване, б.р.) и то не се е променило."

Проф. Киров не пропусна и критика към промените в Конституцията, свързани с избора на съдиите - който гласи:

чл. 91б (Нов - ДВ, бр. 106 от 2023 г.) Народното събрание спазва принципите на откритост, прозрачност, публичност и обоснованост при избора на членове на органи, които изцяло или частично се избират от него, за да гарантира тяхната независимост.

„Не знам дали не става дума за синоними, но вероятно не става, щом мъдрия конституционен законодател така е решил. Не е ясно чия е независимостта  - на избраните съдии или на органа. Сега Конституционният съд трябва да тълкува какво означава прозрачност, откритост, публичност, какво означава обоснованост. При съдебните актове обоснованост винаги има мотиви. Къде видяхте мотиви в Държавен вестник?", попита той.

 

Източник: ClubZ

Facebook коментари

Коментари в сайта

Трябва да сте регистриран потребител за да можете да коментирате. Правилата - тук.
Последни новини