- Обвиняеми, вие сте обидили служебно лице! Определям глоба от 100 лв. Искате ли да кажете още нещо?
- Бих искал, но при тези цени…

- Обвиняеми, разкажете как ранихте вашия приятел.
- Исках просто да прогоня от челото му комар.
- Но защо за това използвахте бутилка?
- Нямах време да разсъждавам, защото комарът можеше да отлети.

- Значи така - пита съдията. - Излиза, че сте откраднали не само пари, но и скъпоценности!
- Да, господине. Мама ме е учила, че щастието не е в парите!

- Вие ли го убихте?
- Не.
- Известно ли ви е, какво е наказанието за лъжа под клетва?
- Да, значително по-малко, отколкото за убийство.

- Обвиняеми, какво можете да добавите към защитата си?
- Нищо, господин съдия! Всичките си пари вече ги дадох на адвоката.

- Обвиняеми, шестима свидетели пред съда потвърдиха, че точно вие сте извършили обира! - казва съдията.
- Господин съдия, ако знаете на мен какви ми ги наприказваха за вас шейсет души, ама аз не им вя...

- Тридесет години затвор? - извиква осъденият. - Но, господин съдия, аз съм на шейсет и осем години!
- Съдът не иска от вас невъзможни неща. Изкарайте, колкото можете!

В съда съдията разпитва една жена:
- На колко години сте?
Тя мълчи.
- Ще ми кажете ли на колко години сте?
Тя пак мълчи
- Имайте предвид, че колкото повече мълчите, толкова по-възрастна ставате.

Палачът пита осъдения на смърт:
- Какво е последното Ви желание?
- Да изпия бутилка шампанско.
- Добре. От коя година?
- От 2050-та.

Свиждане в затвора. Съпругата нервно се върти на стола си и скача преди да е изтекло разрешеното време.
- Време е да тръгвам, мили. През цялото време си мисля колко ли е тежко на нашето кученце да сто...

- Надявам се, казва съдията, - че свидетелят не е много уморен от разпита.
- Какво говорите! - отговаря свидетелят. - След двайсет години брак това са дребни работи!

Двама бивши затворници минават край затвора.
- Виж, вдигнали са стената с още два метра - казва единият.
- И какво от това? - отговаря другият. - Ако пожелая, пак мога да вляза вътре.

Из съдебните книжа:
\"И обърнете внимание на този факт: на моите забележки той цинично отговаряше с мълчание.\"

В банката.
- Слушайте, какво се мотаете? Решавайте по-бързо - ще теглите ли пари или ще внасяте?
- Разбира се, че ще тегля… По дяволите! Къде съм заврял пистолета?

В съда:
- И така, когато се стигна до сбиването, ищецът държеше в ръце парче дъска, дълго метър и двадесет и пет. А вие какво държахте в ръце?
- Жена му.