SS загражда квартирата на Щирлиц. Мюлер се провиква:
- Щирлиц, обграден си, излизай! Знаем, че си вътре!
Щирлиц също знаеше, че е вътре, но упорито мълчеше…

Щирлиц стреля в упор. Упорът падна!

Мюлер си кара колата си с 60km/h по пустите берлински улици.
А до него бяга Щирлиц, облечен в анцунг, преструвайки се че прави сутрешния си крос.

Когато Мюлер за десети път бе матиран, той разбра че не може да се мери с Щирлиц.
- Къде се научихте да играете така? - попита немеца
- Ех, легендарна Съветска школа - гордо отговори Каспаров.

Щирлиц излезе от бара, повърна и заспа в една локва. След петнадесет минути той ще се събуди - ще сработи изработваният с години рефлекс…

Щирлиц излезе на централния булевард в Берлин и, за да не се набива на очи, тръгна да го пресича пълзешком…

Щирлиц чете вестник и стига до обява:
\"Поп-група търси пианистка\".
- Да-а-а, съвсем нагъл е станал вече пасторът! - мисли си Щирлиц.

Щирлиц върви посред нощ из гората. И изведнъж вижда - от храстите просветват две очи.
- Мюлер! - мисли Щирлиц.
- Ти си Мюлер - мисли вълкът.

Щирлиц видя група хора с бухалки в ръце.
- Биячи! - помисли си Щирлиц.
- Щирлиц… - помислиха си бейзболистите.

Мюлер си плуваше във водата, когато видя две очи да го наблюдават от брега.
- Щирлиц! - помисли си Мюлер.
- Ти си Щирлиц! - помисли си крокодила.

\"Какъв хубав руски самовар\", помисли си Мюлер.
\"Ти само завърти кранчето\", лукаво се усмихна скритият вътре Щирлиц.

Щирлиц хвърли хартийката в тоалетната чиния и пусна водата.
Шифрограмата пое по пътя си към разузнавателната централа…

Щирлиц вървеше през центъра на Берлин. Сред минувачите имаше агенти на "Гестапо". Усети острите им, студени погледи. Те го подозираха! Досещаха се, че е разузнавач! Може би високото му руско чело го и...

Щирлиц бързаше към кафе "Елефант" за среща с жена си.
Нея пет пъти я прекарваха през линията на фронта и всеки път се оказваше че не е неговата жена.

Върви Щирлиц и гледа - летят жерави.
- Ех, жерави - мисли Щирлиц.
- Ех, Щирлиц - мислят жеравите.