Европа: България няма нищо общо с нормалната обществена система. Преглед на националния печат

220 милиона причини, коментира „Капитал" . Как би се променил животът ви, ако имахте 220 милиона евро? Отговорът няма значение - от вторник ги нямате. Тази сума, отделена от европейския бюджет за преки подобрения във вашия живот и този на останалите българи, е безвъзвратно загубена. Причината е, че Европейската комисия не откри съществено подобрение в системата за управление на евросредствата в България - система, пропита от нередности на високо ниво, политическа намеса, липса на резултати и риск, че измамите ще продължат.
Това обясни комисарят по разширяването Оли Рен, който във вторник обяви, че няма да върне акредитацията на двете изпълнителни агенции по предприсъединителната програма ФАР. Агенциите в министерствата по финансите и регионалното развитие загубиха правото да разполагат с евросредства през юли. Така България се лиши от 220 милиона евро и под въпрос са още 340 милиона. "Предвид липсата на конкретни резултати има риск, че подобни проблеми ще се появят и занапред. За да избегнем този риск, продължаваме с мерките", каза Рен. И добави, че това съвсем не е най-приятният ден в кариерата му като еврокомисар.
Денят със сигурност не беше приятен и за българското правителство, отговорно за тази санкция без прецедент (като сума, тон и строгост на мярката) в историята на Европейския съюз. Реакцията на управляващите изненада само с едно - искрения им шок от загубата на средствата.
Без съмнение правителството разчиташе на точно обратния отговор от Оли Рен; в дните преди произнасянето на присъдата властите лобираха зверски, за да спасят поне изпълнителната агенция във финансовото министерство. Тогава няколко министри изразиха уверен оптимизъм, че новините ще са добри. "Смятахме, че комисията ще потърси баланс, ще затвори въпроса с ФАР, за да се концентрираме върху решаване на проблемите в пътните проекти", каза източник от правителството. Предварително създадената твърде позитивна картина направи удара от санкцията още по-тежък . "Ако действително са били изненадани, значи имат много грешна преценка за ситуацията," отговориха от еврокомисията. Според вътрешна информация от институцията, санкцията е била 90% сигурна от седмици. Окончателното решение е било взето не от експертите, а от самия Рен - на най-високо ниво, заради сериозните му последици (безпрецедентния казус, размера на загубата и отражението и върху милиардите, предназначени за страната в структурните фондове).
"Не искаме от България да стане най-добрата - само да покрие минималните приети стандарти", каза в четвъртък генералният секретар на Европейската комисия Катрин Дей. Непокриването на минималните стандарти за управление на фондовете е най-общата причина за загубата по ФАР. По думи на евроексперт решението на комисията е било послание към правителството, че не е достатъчно да се правят нещата само на хартия, че "трябва да се действа на политическо и правителствено ниво, където корупцията все още се толерира". Отправихме посланието си по този драматичен начин, за да бъде получено от всички в системата, обясни и Катрин Дей, която заяви, че очаква по-малко хартия и повече резултати.
Аргументите за санкцията са безпощадни. Първият е, че ОЛАФ и еврокомисията са открили нови драстични примери за корупция, конфликт на интереси и измами с пари от ФАР. Само ОЛАФ в момента работи по 86 проверки - с 26 повече, отколкото през юли. Новите нарушения са допуснати въпреки санкциите, които Брюксел наложи по програмата по-рано тази година, въпреки безпощадно ясните писма на шефа на дирекция "Разширяване" Майкъл Лий и въпреки широко рекламираните от Плугчиева корективни мерки.
Най-важната причина за загубата на ФАР обаче беше посочена от Рен като "политическо влияние" върху злоупотребите. "Всички знаем какво значи това", каза комисарят. Според високопоставен източник от еврокомисията българските власти упорито си затварят очите пред този проблем, въпреки че комисията го е подчертавала многократно, включително и при последните си експертни мисии в София. Тази критика беше водеща и в доклада на ОЛАФ, изтекъл през лятото, който визира "политически чадър" над злоупотребите с фондовете. "Не е работа на Брюксел да им казва какво да правят по тези случаи, но те не правят нищо," обясни евроексперт. Според него правителството отдавна е трябвало да деполитизира управлението на еврофондовете и да наказва хората, които допускат грешки. "Във всяка друга страна членка още при разкрития конфликт на интереси в Пътния фонд щяха да си заминат двама министри, а шефът на фонда вече да е осъден", обясни експертът.
В България обаче се случват неща не като в другите страни членки; какви точно, става ясно от писмото на Майкъл Лий до националния ръководител Димитър Ивановски от миналия вторник. Не беше потърсена отговорност от управляващите звената, където метастазите на корупцията са най-големи. Не се видя конкретно подобрение от мерките, рекламирани от пролетта насам. Вместо това, проектите със секнало еврофинансиране дискретно се захраниха от националния бюджет, въпреки очевидните нередности в тях. Комисията смята, че това се случва в България заради съзнателно политическо решение. To кара Брюксел да се бои и за милиардите от структурните фондове, които потичат към страната.
Евроексперти коментират, че въпреки тези факти (известни на българските власти) правителството чува от тях само това, което иска - похвалите за решителния подход на Плугчиева и за "политическата воля за реформа, която трябва да доведе до резултат". Това, което не чува, са думите на Оли Рен от вторник: "много от мерките са само обещания за бъдещи действия, а не конкретни подобрения". Гарнирана с опортюнистичната идея на редица министри, че "по-зле няма как да стане", под глазурата от планове за действие и осторожни мерки действително не се случва нищо ново, освен още измами, закриляни от политически интереси.
Явно е, че докато София се опитва да лекува симптомите на проблема, еврокомисията се обръща към фундамента му. Затова, когато говореше за тази "политическата намеса", Рен отказа да назове конкретни случаи. "Не се интересувам от конкретни дела, а от резултатите", каза и Джонатан Фол, директор на дирекция "Правосъдие" в еврокомисията при посещението си в София на 19 ноември. Според запознати правителството смята, че ако покаже, че работи по няколко случая, комисията ще е щастлива - а това не е така, тъй като институцията настоява не за публични процеси по няколко известни измами, а за фундаментална промяна в системата на управление на фондовете, елиминиране на партийните интереси в разпределението на парите, прекъсване на политическите заигравания с бизнеса и удар по нарастващата корупция в обществените поръчки поръчки. Такова коренно разбиване на системата трудно може да се направи от самата система; в Брюксел обаче се смята, че решението да не се решават истинските проблеми, а да се маскират под козметични промени, не е случайно. "Всеки пази своите кръгове", обясни европейски дипломат. Според него "Плугчиева е поставена в ролята на гръмоотвод, към който да се насочват и критиките, и отговорността, докато зад гърба и статуквото продължава, както и преди. "Този проблем с персонификацията на мерките от вицепремиера е класически проблем тип Моника Маковей - фигурата, на която се възлагат надежди и отговорности, удобната изкупителна жертва, параванът", обясни и източник от еврокомисията. За да вземе решението си от вторник, Оли Рен явно е надникнал зад паравана. И това, което е видял там, струва на българските граждани най-малко 220 милиона евро, а най-вероятно - половин милиард европейско финансиране.
На пръв поглед нищо особено. ФАР така или иначе щеше да приключи за България с огромна неусвоена сума заради липсата на кадърни и навреме представени проекти. Загубените, но вече договорени средства ще бъдат поети от националния бюджет. Управляващите ще продължат да прилагат "корективните мерки" и да очакват положителни решения по другите спрени програми - ИСПА и САПАРД. Еврокомисията и ОЛАФ ще изпратят нови експертни мисии. И ще се затвори поредният малък кръг от български срам, след който всичко продължава постарому.
В европейска перспектива обаче случилото се тази седмица ще остави дълготрайни последици. Същата система, срещу която Комисията (в лицето на Рен) реагира толкова остро, предстои да управлява 11 милиарда еврофинансиране в следващите пет години. Връзката между структурните фондове и ФАР е пряка, неизбежна, и ясна за комисията която под натиск от Европейската сметна палата и страните членки ще санкционира по-крайно и най-малкото разкрито у нас нарушение - а нарушения ще има. Това ще доведе до още финансови загуби в ситуация на задълбочаваща се международна икономическа криза.
Отражение ще има и върху другите две програми, по която България се надява на възстановяване на спряното финансиране. Тази седмица Рен обяви, че в настоящия момент в България има риск за парите на европейските данъкоплатци. Едва ли след такова изявление комисията ще възстанови с лека ръка спрените средства за земеделие по САПАРД или парите за магистрала "Люлин" по ИСПА. Не стоят убедително и неочакваните оставки, подадени подадени наскоро от ръководителите на фонд "Земеделие" и Пътната агенция, които управляваха двете програми. Според източници в Брюксел обаче съдбата на ИСПА зависи от изхода на делото срещу Веселин Георгиев.
Най-важното следствие от безпрецедентната санкция обаче е, че "върна България в изходна позиция" по думите на представител на правителството. А изходната позиция е година назад - откакто Брюксел започна да предупреждава за злоупотреби с фондовете (първите писма на Майкъл Лий по темата датират от октомври 2007 г.). Връщане толкова назад до голяма степен заличава от статистиката всичко, направено през последните месеци от вицепремиера Плугчиева - лобирането, административните промени, структурните размествания, звената, създадени за да работят по нов начин. Това е позиция, около която се обединяват представители на редица страни членки в Брюксел, като Холандия, Дания, Швеция, Великобритания. Те държат на становището, че България трябва да бъде възпитавана чрез предпазни клаузи и финансови корекции. Тази теза беше потвърдена пред "Капитал" през седмицата от европейски дипломат. Катрин Дей каза, че комисията е против наказателния подход спрямо България.
Всяка от тези последици е достатъчно сериозна сама по себе си; това, че те застрашават България в комбинация, е просто сянката за ново дъно право напред.
Заради компютър на кредитна институция 12 часа банкомати плюят карти, отбелязва „24 часа". В продължение на 12 часа клиентите на Банка ДСК, които имат карти на трезора, нямаха достъп до парите си заради компютърен срив. По данни на самата банка хората, които имат нейни карти, са 1 млн.
Пари не можеха да бъдат теглени от нито един банкомат вчера предобед, показа проверка на "24 часа". Читатели сигнализираха, че ПОС устройствата също не обслужват карти.
В 14 часа проблемът бе оправен. Слагаме втора, по-сигурна система, каза изпълнителният директор на ДСК Мирослав Вичев. От банката се извиниха на клиентите за причиненото неудобство.
Компютърен срив в системата на Банка ДСК блокира за 12 часа достъпът до парите на клиентите, които имат карти на трезора и не можеха да ги използват.
Пари не можеха да бъдат теглени от нито един банкомат преди обед, показа проверка на "24 часа". На един банкомат се изписваше: "Картата е временно забранена." На друг се появяваше надпис:"Невалидна карта". А на банкомат на самата ДСК надписът гласеше: "Няма връзка с вашия издател". Читатели пък сигнализираха, че ПОС устройствата също не обслужват карти. Те установили това, след като се опитали да платят за покупките си в голям хранителен магазин. Изключително трудно ставало и свързването с колцентъра на Банка ДСК. При пет или шест позвънявания поред автоматичен секретар отговарял, че "повикването не може да бъде обслужено", твърдят читателите.
Ако все пак някой успеел да се свърже, чувал запис: "Съжаляваме, но в момента всички наши оператори са заети." Рано сутринта в събота е възникнал проблем в картовия център и по тази причина тегленето на пари не е било възможно, заяви шефката на Банка ДСК Виолина Маринова.
Тя се извини за причинените неудобства и допълни, че се работи усилено проблемът да бъде отстранен. Системата заработи малко след 14 часа, след като се наложило да бъде рестартирана изцяло.

Бандит гърми по полицаи, убиват го, съобщава „Труд". Чужденец, издирван за убийство, бе застрелян от полицаи след драматично преследване из два софийски квартала.
38-годишният Башким Марладжаку, гражданин на бившата държава Сърбия и Черна гора, имал влязла в сила присъда за кражба и минал в нелегалност. На 20 септември т. г. във Варна убил с нож 36-годишен музикант от Шумен и бил разпознат от свидетелите на кръвопролитието. Смята се, че тогава е избягал от морския град и се е криел в София. Сменял квартири, приютявали го негови сънародници от албански произход.
След като повече от месец служителите на МВР търсели убиеца по хотелчета и вили, в петък попаднали на дирите му. Още същия ден започнала и акция за залавянето на Башким, за когото се знаело, че е въоръжен и много опасен. Затова и задачата била възложена на спецченгета от групата за задържане към Главна дирекция "Криминална полиция".
Цяла нощ секретните постове дебнели около блок в квартал "Надежда 2", където се смятало, че се крие издирваният. Малко преди 14 ч вчера чужденецът излязъл от леговището си. Отварял си очите на четири. В мига, когато полицаите го приближили, извадил пистолет и хукнал да бяга. Близо до пазарче и светофар на бул. "Дравски бой" нахлул в кола и опрял дулото на оръжието в главата на шофьора. Заповядал му да кара бързо.
"Нашите служители са видели, че взема заложник, случаен гражданин. Останали са на разстояние, за да не пострада невинният човек", каза Пламен Василев от "Криминална полиция".
С включени сирени полицейски коли и микробус последвали автомобила. На няколко преки Башким накарал шофьора да спре, изскочил от кола и драснал напряко през градинките между блоковете. Заложникът не е пострадал. Полицаи го завели във Второ РПУ, където да бъде разпитан след преживения шок.
"Видях мъж с яке да тича. Носеше пистолет, обръщаше се и стреляше. Гонеха го маскирани, но с цивилни дрехи. Викаха на хората: "Полиция! Наведи се! Лягай! Стреля се!", разказаха жители на блок 39 в жк "Толстой".
Беглецът стрелял между 4 и 8 пъти по полицаите с 13-заряден пистолет "Хеклер и Кох". Заобиколил блок 44 и се насочил към пиаца на таксита. Там попаднал на засада. Още докато насочвал оръжието си, гърдите му били пронизани от полицейски куршуми. Изтървал пистолета и паднал до паркиран опел. Ченгетата дотичали и го закопчали с белезници, тъй като допускали, че само е ранен. Когато дошла линейка, вече бил издъхнал.
"Сигурни сме, че това е убиецът от Варна. Но е възможно преди години да е откраднал паспорта на 38-годишния Башким Марладжаку. Не е изключено с истинското му име да го издирват в Сърбия и Черна гора. Засега е ясно, че е от албански произход или както е прието да се казва "шиптър". Търсил е закрила при хора от тази общност, които живеят в България. Но и самите те са се бояли от него", казаха полицаи.
София остава без ясли, предупреждава „Стандарт". Половината забавачки в големите градове могат да бъдат закрити. Причината е в проектонаредба на здравното министерство, според която детските заведения не трябва да са близо до бензиностанция, гробище, инфекциозна болница, магистрала или шумен булевард. Тези изисквания са добри, но не почиват на реалностите, коментира зам.-кметът на София Йорданка Фандъкова. Ако се изпълнят, поне половината ясли ще бъдат затворени.
Според Фандъкова най-добре е детските заведения да се намират в паркове, но това е практически невъзможно.
Ако наредбата бъде приета, дефицитът за места ще се увеличи многократно, изрази притесненията си Фандъкова. Тя подчерта, че в столицата почти няма свободни терени, където биха могли да се построят нови ясли.
Шумът в занималните не бива да надхвърля 60 децибела, а в спалните - 35, е залегнало още в наредбата. Освен срещу шум забавачките трябва да бъдат защитени и от влага, прах и вятър. Това означава, че общините трябва да предвидят пари за саниране на сградите. Стените и подовете трябва да са от негорими и нетоксични материали. Температурата в стаите трябва да е между 21 и 23 градуса. Децата не бива да се хранят и с генномодифицирани храни.
Новият документ регламентира и приема на 3-месечни бебета в ясли, за които ще се грижат медсестра или акушерка, педагог и детегледачка.
От сдружението "Настоящи и бъдещи майки" обаче смятат, че това е твърде крехка възраст за забавачка. В момента минималната възраст за прием е 10 месеца.
Брашното надолу - хлябът нагоре, отбелязва „Монитор". Хлябът, който купуваме на дребно от магазините, продължава да поскъпва. В същото време цената на основната суровина за производството на насъщния - брашното тип 500, е поевтиняла от 834 лв. на 557 лв. за тон. Драстично е паднала и цената на хлебната пшеница. Това съобщи вчера министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров в парламента.Според представените от Димитров данни цената на пшеницата е паднала от 491 лв. до 235 лв. за тон през този ноември в сравнение с миналия. В проценти това е 52,1 на сто поевтиняване.
Логично намаление в цените отчитат и най-масовите брашна. Тип 700, от което се произвежда хляб "Добруджа" е поевтиняло с 36,2%. Брашното тип 500 е паднало от 834 лв. на 557 лв. за тон за година. Намалява и продажната цена на насъщния на едро - за последната година хляб "Добруджа" е поевтинял със 7%. На дребно обаче цената му се оказва с 1,6% по-висока за кило. Същото е положението и с хляб "Стара Загора". Въпреки ниските цени на брашното и намалелите с 10,4% цени на едро този тип хляб се продава на дребно с 5,1% по-скъпо за кг.
Заради огромните разлики в цените на суровината и на хляба независимият депутат Мария Капон поиска държавата да предприеме мерки и да бъде разпоредена проверка за наличието на хлебен картел.
В отговор министър Петър Димитров каза, че няма такава институция, включително и българският парламент, която би могла да наложи санкции на някого за това че предлага даден продукт на определена цена. В края на юли обаче КЗК глоби организациите на хлебопроизводителите и сладкарите с 35 хил. лв. за организиране на картел.
Мария Капон поиска обяснение и за ценовите разлики по градове. За пример тя посочи Плевен, където един хляб се продава за 1,05-1,09 лв., а в Септември и Пазарджик - за 0,45-0,55 лв. за брой.
"По-високата цена се дължи на по-платежоспособното търсене в градове като София, Пловдив и Варна", смята Петър Димитров.
В момента на Софийската стокова борса се предлага качествена хлебна пшеница с добри показатели на цена 235 лв./т, но няма купувачи, това съобщи вчера Антонина Белопитова, ръководител на отдел "Търговия и информация" на ССБ. Предлагането на жито на борсата е било в началото на месеца на 260 лв./т. Търговците изчакват още по-ниски нива според изпълнителния директор Васил Симов. Ноември е първият месец, в който кризата започна да се усеща, каза той. Стоим на прага на най-трудната година, която ни предстои с това рязко спадане на цените, което се дължи не само на добрата реколта, но и на стагнацията в икономиката и намалелите възможности на големите играчи да продължат с покупките, твърди Симов. Има опасност производителите да продават дори под производствените цени. Тази негативна прогноза важи не само за земеделието, но и за строителството и за другите отрасли, засегнати от кризата.
Световното производство на жито отново е с по-голям обем и достига рекордните 682 млн. тона за стопанската 2008-2009 г. През миналата година са били ожънати 611 млн. т. Високите резултати се дължат на добрите реколти в Русия и в Европейския съюз, казват анализаторите на пазара. В Европейския съюз са ожънати 151 млн. т, докато през 2007 г. са прибрани 119 млн. тона. Достигнат е максимален рекорден преходен запас за общността - 15,5 млн.т, който е най големият през последните 15 години. За да се защитят европейските земеделци, които направиха това рекордно производство в общността, са въведени вносни мита. От тази реколта се отчита износ на 19 млн. т пшеница, докато миналата година по това време са изнесени само 14 млн. т. Цените обаче вървят надолу, сочи анализът на експертите от ССБ. Тази тенденция доведе до редуциране на площите за следващия сезон.
В Черноморския регион зърнената реколта е изключително добра. 63 млн. т е добивът в Русия, но износът оттам е проблем. Украинското правителство взе решение банките кредитори да отложат погасяването на кредитите на земеделците. За да компенсира трезорите, кабинетът им е отпуснал 117 млн. долара.
У нас реколтата е 4,4 млн. т. Досега износът е около 1,7 млн. т по данни на агенция "Митници". Около 555 млн. т ще бъдат преходни запаси в страната, през 2007 г. сме имали едва 202 млн. т. Ноември се оказва месецът, в който пшеницата задържа цената си, каза Васил Симов. Трудно е обаче да се кажа дали ще спре това падане, което очакват производителите.

Източник: news.bg

Видеа по темата

Facebook коментари

Коментари в сайта

Последни новини