Родопското село на ягодите и шарените чорапи с лични имена, скоро ще има и минерална вода

    Живописното високопланинско село Осиково е жива метафора на ягодите и шарените чорапи с „тайни“ плетки, които местните жители предават от стари на млади, а традициите ще останат и след като се изтрие асфалта, издействан от премиера, шегуват се хората.

    Кацнало на билото на планината на границата на три области – Смолян, Пловдив и Пазарджик, на почти 1 200 метра надморска височина, до скоро се споменаваше основно заради ягодовите плантации и уникалните гледки от върха, на който е разположено.

    Оказва се обаче, че животът тук не гасне, а селото не обезлюдява, както повечето в Родопите. Дори има новоизграден площад, ново читалище и самодеен живот, и минимална миграция. Едва около 10-тина семейства заминават за по-големи градове – заради поотраснали деца, които трябва да учат след 8 клас. За по-малко от година са възстановени и съставите, които през 80-те години на миналия век са печелили златни медали – мъжкият и женският състав. Скоро ще има цех за бутилиране на вода с нови работни места, а съвсем отскоро има и разрешение за водоползване.

    Производството на ягоди започва преди четвърт век, когато двама местни мъже садят 4 декара от ароматните плодове, а в годините площите достигнат около 500 декара.  Доскоро Осиково имаше и Фестивал на ягодата, на който освен музика, танци и срещи с роднини, имаше награди и грамоти за най-добър производител и най-едри ягоди, а жените излагаха собствено производство сладка и деликатеси, дори уникални ликьори приготвени от ягоди. Сега фестивал няма, защото е трудна организацията, а без средства е още по-трудно, обяснява кметът Велин Палигоров. Празникът на Осиково се чества на 30 и 31 август и тази година ще го посрещнат с нови придобивки. Все пак от ягодовите насаждения са останали 250 декара, за които около 15 семейства получават по 175 лв. на декар земеделски субсидии, но повечето мъже се хващат в строителството на големи обекти в близост – като пътя Девин-Кричим.

    Макар и отдалечено, и до скоро без нормален път до върха, селото съвсем не е без бъдеще. След три години ходене за документи и разрешителни, както казва кметът, скоро селото ще има цех за бутилиране на минерална вода. Инвеститорът е Петър Неделев от Стамболийски – град само на 35 км, а водата е отдавна прочута с качества, разказва кметът. Неделев купил сградата на закрития механичен цех и започва от нулата. Дотам нямало път, целево се издействат около 550 хиляди лв. за близо километър, който да свърже цеха със селото.

    Преди малко повече от месец е получено и разрешителното за водоползване, за което цяло село чакаше и се молеше заради нови около 40 работни места. „Ходих за този път при премиера, пък той даде за улицата, разказва кметът. Не губи надежда и е убеден, че ако работи упорито – нещата ще станат.

    В Осиково още разказват как преди десетина години са се сдобили с път след половин век чакане. Местен човек успял да разкаже на премиера Борисов, дошъл тогава за инспекция на строежа на язовира „Цанков камък“, как черният път като „лунен пейзаж“ пречи за транспорта на ягодите, а  и не само. Пътят – 10 км. нов асфалт – се направи, а Борисов дойде за откриването година по-късно и си тръгна с ягодова ракия и дървени лъжици.

    Палигоров гордо показва и новото читалище „Съединение 2006“, разказва за запазените традиции в местните ръчни занаяти, за открито старо светилище, което според него е най-древното тракийско, както и запазения в близост римски път от първи век преди новата ера, където сега текат археологически разкопки.  „Нямахме 35 години читалище, със субсидия от 24 хил. лв. от Община Девин, го направихме, сега имаме 5 творчески колектива, а 12 жени пеят автентични осиковски песни. Всички те са облечени с оригинални носии, ръчно правени и изцяло произведени от местните жени. Най-автентичната и старата в Родопите е, а жените тук я правят сами “, разказва с гордост Палигоров. Носията я има във всеки дом, предава се като ценност от старите на младите, а възрастните жени учат на тайната на занаята по-младите – не само в тъкане, предене и изворен фолклор, но и в ценности и морал, който ги държи здраво, въпреки трудностите на живота в планината.

    Вълнените пъстри чорапи, сътворени от осиковските майсторки, ги няма никъде по света, категоричен е кметът. Всичко е ръчно, от преденето на вълната, усукването на нишката до изплитането на пет куки в три цвята на чорапите. „Имаме 40 модела плетки за чорапи и всеки от тях си има име. Като си кажат помежду си – дай да захванем „Коланчето“, всички знаят кой е моделът и как се прави. Около 300 жени в селото владеят и активно упражняват занаята, а скоро самодейките показаха песни, носии и нашите уникални чорапи на Събора на Рожен. Майсторлъкът се предава от стари на млади и не се губи. “, разказва Палигоров и добавя, че освен търговци, които идват тук да купуват, за да печелят от уникатите, интерес към специфичните шарки и вплетени символи са проявили и изследователи от БАН.

    Щиляна Чакърова

    Източник: Smolyan.bgvesti.NET

    Facebook коментари

    Коментари в сайта

    Последни новини