Вивианит – некрокристалът, който расте върху мъртва плът

Феновете на фентъзи жанра вероятно са привикнали към идеята за съществуването на специални камъни или кристали, които са се образували върху древни мъртви тела и притежават някакво мистично свойство. Знаете ли обаче, че действително има некрокристали?

Какво представлява вивианитът?

Вивианитът, рядък фосфатен минерал (Fe3(PO4)2-(H2O)8), израства върху органични материали като вкаменени черупки, животински отпадъци и дори върху разлагащи се тела.

Кристалът, който е известен с красивите си и ярко оцветени структури, се развива в богати на желязо седиментни отлагания, съдържащи кости, разложена дървесина и други органични останки, особено в глина и пясъчник. Те могат да бъдат открити и в хидротермални заместващи депозити и в богати на фосфати гранитни пегматити - магмени скали с груба структура и преплетени кристали.

Кристалът е изключително крехък и когато е прясно формиран, често е бледобял или прозрачен, но цветът му всъщност се променя, когато е изложен на светлина. Това се дължи на окисление, което с течение на времето кара структурата допълнително да потъмнява – от нюанси на синьото, през по-тъмнозелено и лилаво и накрая до плътно лилаво-черно.

Защо вивианитът се образува върху мъртви тела?

Отговорът се крие във взаимодействието между желязото, водата и фосфатите. Телата ни съдържат много фосфат, особено в зъбите и костите ни, който се освобождава в околната среда, когато започнем да се разлагаме. В редки случаи, когато околната среда съдържа вода и желязо, фосфатът може да реагира и да образува минерала вивианит.

В повечето случаи вивианитът е наблюдаван върху тела, които са били погребани в продължение на няколко века – тук той се е образувал върху костите и зъбите. Има и далеч по-стари примери, при които е открит върху бивни на мамути и кости на други животни на възраст няколко хиляди години, но има и няколко случая, при които е идентифициран върху по-нови човешки тела.

През 60-те години на миналия век археолози откриват няколко тела в езерото Валхен, Германия, които са частично скелетизирани и покрити с маслен восък или адипоцир - продукт на разлагането, който превръща телесните мазнини в сапуноподобна субстанция. Към едно от телата е била прикрепена желязна плоча, която е образувала вивианит между нея и мастния восък. Анализът на дрехите на тялото показва, че то вероятно е престояло във водата някъде между 30 и 50 години и че причината кристалите да са се образували за толкова кратко време вероятно се дължи на желязната плочка, която е освободила достатъчно йони на желязо II, докато е корозирала. Именно това е позволило на вивианита да расте върху богатите на фосфати части на тялото.

През 1998 г. друг екип от изследователи открива вивианит върху останките на американски военнослужещ, който е обявен за безследно изчезнал във Виетнам през 1963 г., след като самолетът му B-26B изчезва. След като анализират минерала, изследователите успяват да заключат, че тялото вероятно е било погребано във влажна почва заедно с части от самолета, което е позволило на вивианита да се развие.

Вивианит е открит и по тялото - отвътре и отвън на кожата и в белодробната тъкан - на "Йоци", 5300-годишния леден човек, открит от германски турист в тиролските Йоцталски Алпи през 1991 г. Смята се, че кристалът се е образувал върху тялото там, където то е имало контакт с богати на желязо скали.

Минералът е кръстен през 1817 г. в чест на английския минералог Джон Хенри Вивиан, който пръв го открива в Корнуол, Англия.

IFLScience

Източник: Obekti

Видеа по темата

Facebook коментари

Коментари в сайта

Трябва да сте регистриран потребител за да можете да коментирате. Правилата - тук.
Последни новини