Икономика на ръчното управление: властта, парите и бандитите днес

Анализът е препубликуван от „Свободна Европа“.

„Извънредните ситуации“ винаги са били претекстът, с който гаранциите за индивидуална свобода са били размивани - след като бъдат преустановени, не е трудно за всеки, който е поел извънредни правомощия, да се погрижи извънредното положение да продължи."

Фридрих фон Хайек, „Закон, законодателство и свобода“ (1979)

Когато правителствата разпускат бюджетната дисциплина, политиката започва да прилича на манифактура, а икономиката минава на ръчно управление от политиците.

Стопанският живот до голяма степен се състои от правила, договори и традиции, норми и култура на тяхното спазване. Те обхващат вероятно 80 на сто от стопанската дейност (от придвижването с градски транспорт и плащането с кредитни карти до отчитането на сделки и печатането на пари). Останалите 20 на сто са физическо усилие на хора и използване на ресурси.

Когато обаче спрете човешкия елемент, както това се случи по време на пандемията от COVID-19, нараства правителственият диктат. Той просто замества човешкото усилие в икономиката. Бюджетната дисциплина (или удържането на разходите в рамките на приходите) е ограничаване на свободата на правителството, а не на хората.

Обещания на всички и за всичко

Жаргонът на коментарите замъглява разбирането на действителните проблеми на държавното управление.

През 2020 г., вместо да остави в ръцете на фирмите и хората 5 млрд. лева преки данъци (около 50% от фискалния резерв) и разшири хоризонта на планиране чрез дълги срокове и прозрачност на договорите, правителството реши да раздаде този ресурс. Ползата от такъв подход доказа БНБ - тя замрази обслужването на около 9-10 млрд. лева кредити, като решението по отделните казуси бе на тези, които познават длъжниците.
Правителственото „раздаване“ (3-3,5 млрд. лева) бе съпроводено с друга практика: за да получат част от него, желаещите се нареждат на опашка пред министъра на финансите.

Разпускането на бюджетната дисциплина през 2020 г. е основата на случващото се в управлението на България през следващите години и сега.

В очакване на предстоящите избори „временното“ премахване на въведените през 2012 г. принципи на фискалната дисциплина (до 2% от БВП дефицит, до 40% от БВП правителствен дълг и преразпределение) даде възможност да се обещава компенсация на всички за всичко. Временната дерогация на тези правила от закона за публичните финанси се оказа вечна.

Очакването на нови общи избори не позволи по-разумно управление. Точно обратното: поредицата от служебни правителства удължи както сроковете и безконтролността на работата им, така и извънредното положение на 2020 и 2021 година. Тази промяна е много удобна за политиците. Защото, ако използвам едно обяснение на Жан-Клод Юнкер, те разбират относително добре какво е разумно да се прави, но не знаят дали ще бъдат избрани следващия път.

Продължаването на промяната

Днес изглежда слабо вероятно връщането към балансирани публични финанси и към принципите на фискална дисциплина.
Към обещанието на българските политици за компенсиране на всички за всичко се добави съревнованието на обещания. Отделно от българските, такива са и обещанията на ЕС по линия на неговия бюджет, механизмите за възстановяване и устойчивост и Зелената сделка.


Предчувствието за неуспех на евентуална инициатива за отстраняване на президента (за което според мен има достатъчно основания), не отмени необходимостта от смяна на хора, назначени от неговите правителства. Боязливо и бавно, под възможностите и по недалновиден начин бе осигурена подкрепа за Украйна срещу руската военна агресия. Вместо смяна на президента, сегашното мнозинство в Народното събрание реши да промени конституционния статут на служебните правителства.

Няма изгледи за скорошно управление на някакво идеологическо еднородно мнозинство. Деленето в мнозинствата няма да е по линия „ляво или дясно“, „консервативно или либерално“. Тези дихотомии ще продължат да замъгляват основното делене на политическите настроения - предаването на повече тежест или свободата, или на властта.

Основното делене ще бъде по повод на това кой да продължава така очерталата се промяна. Тоест управляващите мнозинства в обозримо бъдеще, независимо от предварително заявените предпочитания и програми, ще имат за задача властта. Разликата между реторика и политически действия ще разочарова избирателите, които се ориентират по реториката.

Колкото и да не се харесва, същността на всяка политическа работа е назначаването и запазването на хора, взаимните услуги по този и други поводи. Това поддържа диалога между фракциите в мнозинството и между участниците в неговите съставящи коалиции.

Неизбежното в ръчното управление

По-важен от казуса с президента и служебните правителства е конституционната уредба на върховенството на закона, а не на човека.
По-специално промяната в безконтролността на прокуратурата и издигането на авторитета на съда след години на по-скоро отрицателна селекция при избора на членове Висшия съдебен съвет и върховните съдилища.

И двете начинания трябва да бъдат направени от хора. Те вероятно не могат да бъдат подбрани по друг начин освен чрез засилване на политическия избор при назначенията. Смяната на главния прокурор засега е най-значимото достижение. То неизбежно става чрез поемане на част от ролите на предните главни прокурори от политици. Ако до преди година ролята им бе често не да защитават обществото от бандитите, а обратното, сега защитата на бандитите се поема от политиците в управляващото мнозинство.

Колкото и да изглежда неприемливо, това е значителен напредък: работата на политиците е публична, по-разбираема от дебрите на правораздаването и подлежи на контрол при следващи избори.

Същото е положението и с т.нар. регулаторни органи, агенции и комисии - от Комисията за енергийно и водно регулиране, през Българската агенция за безопасност на храните и Комисията за защита на конкуренцията до Комисията за защита на потребителите и водещите административни длъжности в министерствата.

Ненужното ръчно управление: три примера

Най-новата промяна в ръчното управление е администрирането на чуждестранните инвестиции от специална комисия. Заявената цел е преглед за инвестиции от фирми, свързани с Кремъл. Особеното в това предложение не е, че е направено, за да изчисти биографиите на политици, разследвани и потенциално санкционирани от закона „Магнитски“. При описаната политическа ситуация тези хора биха били без инстинкт за самосъхранение, ако не направят опит да се представят за незаобиколим фактор в международните отношения.

Важното е, че регламентите на ЕС за санкции срещу руски граждани и свързани с тях компании от 2014 г. (завземането на Крим) досега дават достатъчно основания за контрол и разпространение на санкциите, но се прилагат без инициатива от българска страна. Впрочем политиката до април 2022 г. бе да не се прилагат никакви санкции. Освен това има опит от прилагането на европейските директиви срещу прането на пари. И той е печален: банките и другите държавни органи връчиха тази работа на „специалисти“, които по-често проверяват инвеститори с установена добра репутация от Европа и Северна Америка, а не от Русия и нейни сателити.
В енергетиката се приемат закони и се водят преговори за изграждането на мощности, за които не е направен анализ на необходимостта, разходите и преките и странични ефекти.

Такива са проектите за нови реактори в АЕЦ, прокарването на закона за вятърни централи и други технологии, по които се очакват субсидии или към които е отдадено предпочитание в зелените политики на ЕС. Проблемът с последните е, че субсидираните инвестиции блокират намирането на по-изгодни технологии.

В „борбата“ с инфлацията инициативата за наблюдение на търговците е вредна безсмислица.

Инициативата е дело на последното служебно правителство, но е продължена от сегашното. Оправданието ѝ повтаря възгледи от законите за „борба със спекулата и нетрудовите доходи“ на Александър Стамболийски (1918), Георги Димитров (1946), Тодор Живков (1973) и един закон от 1990 г.

Но за част от инфлацията причина са компенсациите, политиките по доходите и данъчните облекчения и субсидии от последните три години.

Единственото „постижение“ е порталът FoodPrice.bg. Но той не дава представа за реалните избори, които правят потребителите. Цените на хранителните продукти имат динамика, която не зависи от търговците. Информацията не подпомага потребителите и е ненужна дори за правенето на политики, понеже наличната вече информация от НСИ, ЕВРОСТАТ и много други публични и частни организации е по-полезна.

Но е винаги възможно от този портал да се използва политически „факта“, че един вид кашкавал или олио в някой магазин в Белгия е по-евтин отколкото в България и млекарите и фермерите да излязат на протест. А по повод тези и други инициативи за ръчно управление на икономиката служителите да искат увеличение на възнагражденията и плащане на ръка.

 

Източник: dnevnik.bg

Facebook коментари

Коментари в сайта

Трябва да сте регистриран потребител за да можете да коментирате. Правилата - тук.
Последни новини