Щирлиц си плуваше, когато видя чифт жълти очи във водата.
- Мюлер! - помисли си Щирлиц.
- Отчасти… - помисли си крокодилът.

Щирлиц излезе от бара, повърна и заспа в една локва. След петнадесет минути той ще се събуди - ще сработи изработваният с години рефлекс…

Щирлиц стреля в упор. Упорът падна!

Щирлиц влиза в резиденцията на Абвера и на служебната си врата вижда: "Резиденция на съветското разузнаване".
- Е, това се казва гласност - помислил си той.

Щирлиц чете вестник и стига до обява:
\"Поп-група търси пианистка\".
- Да-а-а, съвсем нагъл е станал вече пасторът! - мисли си Щирлиц.

Една сутрин Щирлиц се буди в стая с решетки и без спомени от вечерта.
Обмисля ситуацията, като си припомня инструкциите: "Сега ако влезе някой в руска униформа, аз съм майор Исаев от Съветската армия....

Щирлиц и радистът му стоят в кръчмата - пияни-заляни. Радистът казва:
- Щирлиц, пред провал сме! Всеки момент Гестапо ще ни хване. Трябва спешно да се самоубием - да изпием отрова.
Щирлиц обръща още е...

Щирлиц гледаше как професор Плейшнер се хвърля от прозореца на третия етаж вече шести път.
- Явно отровата не действа - помисли си той.

Щирлиц нахлу в автомобила на Мюлер и запали. Клечката дълго догаряше в ръцете му.

Щирлиц седеше в немската щаб-квартира и пишеше тайно писмо до Русия.
Точка, тире… Точка, тире…
Другите клавиши на машината не работеха…

Футболен мач ФРГ-СССР. Вратарят на немците Сеп Майер си бележи три автогола.
- Ще ме линчуват - шепне той на нападателя на СССР Олег Блохин.
- Спокойно, Щирлиц, още само седем - успокоява го Блохин.

Мюлер пита:
- Щирлиц, защо паспортът Ви мирише на руска водка?
Щирлиц трескаво мисли и накрая казва:
- Сетих се! Когато Борман трябваше да го подпечати, каза "Ху!" на печата, преди да го удари.

- мисли си тъжно Щирлиц - "така е, немски офицер съм. Но поне на този ден искам да се чувствам като съветски офицер!"

Щирлиц помисли. Хареса му и помисли още веднъж…

Щирлиц се разхожда с огромна папка под мишница. Мюлер го гледа през прозореца.
"Какво ли мъкне Щирлиц в тая папка?" - помисли си Мюлер.
"Не е твоя работа, гадино!" - помисли си Щирлиц.