Щирлиц отиде на конспиративна среща с радистката Кет.
В Центъра узнаха за това чак след девет месеца…
Щирлиц седеше в немската щаб-квартира и пишеше тайно писмо до Русия.
Точка, тире… Точка, тире…
Другите клавиши на машината не работеха…
Щирлиц получи шифрограма, че в Москва му се е родил син. Мъжки сълзи потекоха по страните му. Щирлиц не беше ходил в Родината от цели седем години…
Край Щирлиц бавно премина немски моторен патрул.
"Рокери" - помисли си Щирлиц.
"Металист" - помислиха си немците.
А Щирлиц гордо продължи да крачи по "Фюрерщрасе", окичен с медали върху съветската си...
Щирлиц помисли. Хареса му и помисли още веднъж…
Щирлиц нахлу в автомобила на Мюлер и запали. Клечката дълго догаряше в ръцете му.
Щирлиц отваря пощенската си кутия и намира бележка:
\"Ако не си платите сметката за тока, ще ви изключим радиостанцията.
Мюлер\"
Щирлиц си плуваше, когато видя чифт жълти очи във водата.
- Мюлер! - помисли си Щирлиц.
- Отчасти… - помисли си крокодилът.
Щирлиц се разхожда бавно по улиците на Берлин, доволен от успешното си внедряване в SS. Но нещичко в него все пак издава съветския разузнавач - ту звездата на будьоновката, ту папиросата "Казбек" в ъг...
Щирлиц дълго гледал в една точка.
След това в друга…
"Двуеточие!" - досетил се Щирлиц.