\"Какъв хубав руски самовар\", помисли си Мюлер.
\"Ти само завърти кранчето\", лукаво се усмихна скритият вътре Щирлиц.

Щирлиц хвърли хартийката в тоалетната чиния и пусна водата.
Шифрограмата пое по пътя си към разузнавателната централа…

Щирлиц влиза в резиденцията на Абвера и на служебната си врата вижда: "Резиденция на съветското разузнаване".
- Е, това се казва гласност - помислил си той.

Самотна муха кацна на рамото на Щирлиц.
\"Следят ме!\" - стресна се разузнавачът.

Борман привиква Щирлиц:
- Щирлиц, решихме да те пратим в концлагер! Успокой се бе, засега като надзирател…

Щирлиц решил да се пошегува с Мюлер:
- Мюлер, знаете ли, че аз всъщност съм съветски агент?
- Не! - пошегувал се и Мюлер.

Минавайки по коридора, Щирлиц блъсна вратата на кабинета на Мюлер - тя не се отвори! Той натисна по-силно - отново нищо. Засили се и удари с рамо - ала вратата все така не се отваряше.
- \"Заключено е...

Щирлиц се разхождаше из гората, когато забеляза насреща си хора, носещи пръчки в ръце.
"Скиори." - помисли си Щирлиц.
"Щирлиц." - помислиха си рибарите.

Щирлиц се крие в гората, за да се свърже със своите по радиото.
Оглежда се, и вижда на едно дърво съмнителна дупка. От дупката веднага се чува чукане.
"Аха, кълвач" - мисли Щирлиц.
"Хехехе, ти си кълв...

Щирлиц вървеше по коридора. Изведнъж нещо го тресна с всичка сила по гърба. Щирлиц се просна на пода. Надигна се, огледа се - нямаше никого.
\"Сторило ми се е!\" - помисли си Щирлиц.