Ангел Коджаманов

Ангел Коджаманов,кандидат за народен представител от листата на коалиция АБВ за Девети кърджалийски многомандатен район пре Кърджали бг вести

-Г-н Коджаманов, как гледате на роенето на партии в лявото политическо пространство в страната?

-С този въпрос г-н Кулов ме връщате петнадесет години назад. Тогавашният председател на БСП Георги Първанов положи много усилия, за да успеят левите партии да се сплотят в така наречената Обединена левица. По-късно обаче Сергей Станишев загърби тази идея и в Коалиция за България по неясен принцип се резервираха места за т.нар.граждански квоти. В последното Народно събрание   в парламентарната група на Коалиция за България попадна един народен представител, който е председател на политическа сила, член на Европейската народна партия.  Представете си парадокса.Попаднаха хора, стоящи твърде далеч от лявата идея , от социалната чувствителност,дори далеко от историята на партията. Високомерието, липсата на чуваемост и чувството за непогрешимост у Сергей Станишев и хората около него, както и отказът от провеждането на реална ,силна социална политика, отблъснаха много читави хора от БСП. Те сега търсят ,чрез други леви партии образно казано път към Бузлуджа. Оптимист съм,че силна лява алтернатива за България , а тя е много необходима ще се появи около коалиция АБВ.

-С какво си обяснявате, че утвърдени личности в Кърджали,предпочетоха да влязат в листата на АБВ, а не на коалиция „БСП-Лява България“?

-В последните десетина-дванадесет години,ръководството на БСП в Кърджали успешно се капсулира около своя председател. Преди всичко с апаратни хватки,в името на единството,на единомислието,на заплахата от разцепление на партията бяха отстранени много професионално утвърдени личности. Партокрацията и клиентилизмът управляват в момента партийната организация. В новата партия АБВ мисля, че ще имат възможност за реализация всички професионално доказали се хора.

-АБВ формулира ясни приоритети в своята предизборна програма. Какви са задачите пред вас в Кърджалийско?

-Смятам,че ще успеем да вкараме парламентарна група в бъдещото Народно събрание. Тя с особено внимание ще се отнесе към пограничните региони в това число и към област Кърджали. Не е нормално състоянието на Източните Родопи. В развитите държави пограничните райони са богати и проспериращи, а в България са бедстващи. Проблемите са ни различни сфери,но за нашия район са най-чувствителни  в земеделието.  Трябва да направим така щото държавата да се намеси със своите лостове и да подпомогне онези инициативни хора,за да не изнасяме суровата продукция, а да я преработваме и продаваме един краен продукт.  Давам конкретен пример: В Кирковско и в други общини на областта широко се развива като алтернатива на тютюнопроизводството-зеленчукопроизводството. Но идват прекупвачи,изнудват производителите и те продават на почти на себестойност. Ние считаме,че има такива икономически механизми, преди всичко чрез публично-частното партньорство, които дават възможност да се изградят преработвателни мощности там, на место. И тогава да изнасяме готова продукция,консерви например.

Още един пример:Държавния резерв на България може да попълва своите запаси, които периодично се обновяват,приоритетно с продукцията на област Кърджали или други бедстващи области. Това е също вариант за земеделците. Не засягам проблема със субсидиите. Ще посоча само,че 96% от цялата европейска субсидия се разпределя между 6 % от земеделските ни стопани. Това е аномалия.

-Вие сте политик с държавнически опит. Защо изпитваме силен глад на държавници в Кърджалийско?

-Много съм разсъждавал върху тези въпроси г-н Кулов. Все си мисля,че да си политик,по-скоро политикан е по- лесно отколкото да си държавник.З ащото да си държавник е трудно и рисковано. Политикът е готов да обещава всичко и на всички за да спечели сега в този момент. И той знае,че заради късата и несъвършена памет може и да не изпълни обещанието си. За неизпълнени обещания отговорност никой не е понесъл. Нито морална,нито политическа. Докато държавникът държи на думата си. Има силно чувство на отговорност пред хората, ако искате и пред историята. Политикът се интересува само от благоразположението на своя партиен шеф. И дали ще му дадат избираемо място в някоя листа. От него е от значение също как ще го посрещнат в посолството на някоя важна държава. И дали ще има покана за следващия коктейл там. Държавникът знае да казва и „не“в името на националния интерес. Политикът умее успешно да се снишава и да си осигурява винаги, подчертавам-винаги одобрението на хората. Да си осигури политическа кариера до пенсиониране. Популизмът е безкраен. Държавникът е лидер и той не чака винаги да бъде одобряван. От една страна той има чувствителност към човешките съдби, но в същото време е готов да поведе хората по труден път,който понякога се оказва единствено спасителен.Това обаче не му гарантира дълга политическа кариера. Политикът вижда хоризонтът до края на мандата си, държавникът задава с десетки години напред вярната посока за развитие. Политикът се оправдава с всичко,което се е случило преди него. Държавникът не върви напред с глава обърната назад. Той гледа напред и действа решително.

-Като областен управител Вие работехте добре с кметовете,въпреки, че бяха от друга политическа сила. Правихте ли много компромиси?

-Няма как в една Тройна коалиция по онова време да не са правени политически компромиси. Правил съм политически компромиси,включително и компромиси с политически назначения. Но компромис с прилагането на закона- никога! И това се доказва от многобройните финансови проверки на Сметна палата, финасов контрол и т.н. От друга страна аз уважавам институциите. Кметът е една от институциите наред с президента ,който е избран мажоритарно, пряко от народа. Дали ми харесва на мен неговата политическа ориентация това не е важно.Това е институция. Разбира се когато институциите кмет или общински съвет се отклонят от законовите норми, тогава се намесваше с действие и областния управител. Самоцелни спирания на решения и актове на кметовете никога не е имало по мое време.

Въпросите зададе:Георги Кулов