Изследването на пациентите със сърдечно-съдови заболявания започва от физикалния преглед и завършва с прилагането на всички образни методики, които могат да помогнат за поставянето на диагнозата. Измерването и обследването на сърдечния пулс има изключително важно значение и за проследяването на пациентите.
Сърдечният пулс дава ценна информация относно хемодинамичния статус, подлежащата клапна патология и ритъм при пациента и може да се използва за клинична оценка особено в случаите, когато останалата методика е трудно достъпна.
Характеристики на пулса
Характеристиките на сърдечния пулс са жизненоважни показатели за сърдечно-съдовото здраве, като отразяват сърдечната честота, ритъма, обема и структурните особености на сърцето и съдовете1. Оценката на тези характеристики включва проверка на честотата, ритъма, силата или амплитудата на пулса. Всички тези особености могат да бъдат обследвани само посредством опипването на пулса на магистрални артерии и да насочат лекаря за подлежащата диагноза.
Сърдечната честотата обичайно съответства на честотата на оценения периферен пулс. Нормалният честотен диапазон е в границите между 60 и 100 уд/мин. Всички измерени стойности под 50 удара в минута трябва да насочат към различни проблеми със сърдечния ритъм или лекарствени взаимодействия. А измерване на сърдечна честота над 100 удара за минута трябва да насочва за подлежаща тахикардия, която задължително изисква допълнително уточняване.
Оценката на сърдечния ритъм може също да стане първоначално посредством оценка на сърдечния пулс. В норма пулсът е ритмичен, правилен и добре доловим на периферните артерии. В случаите когато пациентите имат усещане за сърдечна аритмия и се опипа неправилен ритъм е необходимо провеждане на електрокардиограма за регистриране на проблема.
В случаите на предсърдно мъждене най-честата сърдечна аритмия може да се наблюдава феномен на т.нар. „пулсов дефицит „2. В тези случаи обикновено честотата аускултирана при преслушване на сърдечната дейност е по-висока от честотата опипана на периферната артерия. Това се случва, когато сърдечните контракции са твърде слаби или неефективни, за да произведат осезаем периферен пулс, което обикновено е признак за сърдечни аритмии като предсърдно мъждене или сърдечно заболяване.
Силата или амплитудата на генерирания пулс може да насочи с доста добра предсказваща стойности за обемния статус на пациентите. Силата на пулса може да бъде измерена по 4-скалова система, като в 0 попадат пациентите със силно отслабен, едва доловим пулса, а в 4-та тези с добре напълнен, силен пулс.
Слабият пулс е такъв, който е труден за палпиране и лесно се заличава при дори при леко палпиране. Слабият пулс е нишковиден и може да е признак за намален ударен обем, шок или предшок и се свързва с някои клапни пороци като аортна стеноза. При аортна клапна стеноза пулсът се описва като „pulsus parvus et tardus“- което означава слаб (с малък обем) и бавно нарастващ със забавен пик. Често съпроводен от тясно пулсово налягане и груб систоличен сърдечен шум, феноменът настъпва поради наличие на стеснение на клапата, която възпрепятства преминаването на кръвния поток, забавяйки изтласкването.
Високоамплитудния пулс се причинява от висок сърдечен дебит, увеличен ударен обем и бързо спадане на диастоличното налягане, водещо до широко пулсово налягане. Регистрирането на такъв пулс може да насочи изследващия лекар за някои хипердебитни състояния, като например тиреотоксикоза, обемно претоварване на организма, напр. при наличие на AV фистула или някои кардиомиопатии, които протичат с хипердебитно състояние.
Някои клапни пороци, а именно аортна регургитация, при която има значимо връщане на кръвта в камерата поради непълното затваряне на клапата и бързо спадане на диастолното налягане могат да протекат висока амплитуда на пулса т.нар. Corrigan`s пулс (тип воден чук)3. Характеризиращ се с бърз, високоамплитуден удар нагоре, последван от бърз колапс поради спадане на диастолното аортно налягане.
Когато се изследва сърдечният пулс, е необходимо пациентите да бъдат обследвани и да се търси наличието на симетрични места. Най-често е опипването на пулса на радиалните артерии. По-рядко пулсът може да се изследва на каротидни, феморални и брахиални артерии. Липсата на пулс в определен съдов регион може да съответства на стеснение или пълна оклузия на съответната, което да е признак на напреднала периферно-съдова болест или тромбоза.
Долавянето на пулса със слушалка, а не само с палпация е важно и се използва при измерването на стойностите на артериалното налягане. Тоновете на Коротков представляват пулсиращи, почукващи и свистящи звуци, доловени посредством стетоскоп над брахиалната артерия при измерване на кръвно налягане с помощта на сфигмоманометър. Тези звуци са открити от Николай Коротков през 1905 г. Те са причинени от турбулентния кръвен поток, който се получава при изпускане на въздух от маншета за кръвно налягане.
Долавянето на шум върху съответната обследвана артерия може да е индикация за подлежаща стеноза на съответната. В тези случаи стеснението на съответната артерия причинява завихряне на кръвотока и създава шум, който може да бъде доловен посредством стетоскоп.
Особеностите на пулса дават изключително ценна информация и правилното тълкуване на параметрите може да насочи за подлежащия сърдечен проблем. Важни в миналото, но и в днешно време те трябва да бъдат изследвани при всеки пациент, за да насочат към диагнозата.
Референции:
1. Lapum, Jennifer L., et al. What Pulse Qualities Are Assessed? 2018. pressbooks.library.torontomu.ca, https://pressbooks.library.torontomu.ca/vitalsign/chapter/what-pulse-qualities-are-assessed/.
2. „Pulse Deficit | Definition, Calculation & Causes - Lesson.” Study.Com, https://study.com/learn/lesson/pulse-deficit-causes-calculation.html.
3. Jellins, Tennyson, and John Matthew Cunningham. „Corrigan’s Pulse: A Clinical Diagnosis of Aortic Regurgitation.” BMJ Case Reports, vol. 16, no. 6, June 2023, p. e255094. PubMed, https://doi.org/10.1136/bcr-2023-255094.
